Джеймс Ролинс, Ребека Кантрел
Кървавото евангелие (10)

9.

26 октомври, 17:11 ч.

Масада, Израел

Докато последните писъци отекваха по платото, Батори стоеше наведена пред вече тъмния монитор, вцепенена от шока, хваната между миналото и настоящето.

Беше наблюдавала битката в гробницата, последвана от избиването на силите, които бе пратила долу. Боят бе бърз, слабо осветен, голяма част от действието се разви извън обектива на камерата.

Беше видяла обаче и няколко мига преди хаотичния сблъсък.

Беше гледала как войник с каска се изправя срещу облечена в черно фигура с гръб към камерата. Успя да зърне за миг бялата свещеническа якичка, докато мъжът оглеждаше бързо помещението.

Изпълнената й с болка кръв изстина при вида на врага.

Това бе онзи Рицар на Христа, споменат в текстовото съобщение.

Сангвинист.

Двамата мъже стояха един срещу друг като овни през размножителен период. Може би войникът щеше да реши проблема вместо нея, но рицарят мина покрай него и спря, вперил поглед в стената отсреща. Какво беше видял?

Искаше й се обхватът на камерата да беше по-голям.

От сенките се появи жена в цивилни дрехи — нова изненада. Размахваше телефона си в познатата пантомима на човек, търсещ сигнал.

Рицарят се обърна към жената и разпери ръце, сякаш показваше нещо с размерите и формата на книга.

Дишането на Батори се ускори.

Жената поклати глава.

Рицарят бавно се завъртя, оглеждайки помещението. Гробницата изглеждаше празна, ако не се брои саркофагът. Нямаше евентуални скривалища. Когато раменете на рицаря се отпуснаха, тя издиша с облекчение.

Значи не бяха намерили книгата.

Или изобщо не е била скрита там, или гробницата е била ограбена по-рано.

После рицарят долови присъствието на екипа на Батори — това наложи бърза реакция. Трябваше да бъде победен, но тя подцени уменията му, а и не взе предвид подкрепата от страна на войниците. Беше се справил с половината от силите й за секунди.

От начина, по който се биеше, разбра, че рицарят долу не е новак, а много по-стар и опитен, също като нейния екип.

После, докато той отиваше да стъпче камерата на ровъра, Батори успя да види лицето му — изсечената волева брадичка, широките славянски скули, напрегнатите тъмни очи. Остана като парализирана и изпразнена, когато го разпозна.

Но животът не търпеше вакуум.

В пустотата потече огнена омраза, която я изпълни цялата, превръщайки я в нещо друго, в оръжие на яростта и отмъщението.

Тя най-сетне се раздвижи, сви ръка в юмрук и прокара древния си пръстен с рубин по тъмния монитор. Подобно на толкова много неща, които притежаваше, скъпоценното бижу беше отдавна свързано с рода й.

Също като рицаря.

Рун Корза.

Името я беше белязало толкова сигурно, колкото и черната длан на шията й — и й причиняваше също толкова болка. От малка беше отглеждана с разкази как провалът на Корза бе обрекъл някога славния й род на цели поколения бедност и немилост. Докосна края на татуировката, източника на постоянна агония, друг дълг на кръвта, който дължеше на онзи рицар.

Спомни си отдавнашната церемония — коленичила пред Онзи, на когото се бе заклела. Ръката Му стискаше гърлото й, прогаряше този знак с формата на дланта и пръстите Му, превръщайки я в Негова робиня.

И всичко това заради онзи рицар.

Беше го виждала в хиляди сънища и винаги се бе надявала, че някой ден ще го открие жив, за да го накара да плати за делата, обрекли поколения жени от рода й на жертва, на години живот в мъчения — поробени от кръвта, принудени да тренират, да служат, да чакат.

Към това вървеше и една друга истина, едно болезнено осъзнаване.

Отново усети Неговата хватка върху гърлото й, изгаряща стария й живот.

Господарят й би трябвало да знае, че Рун Корза е рицарят, изпратен в Масада да прибере книгата. Но въпреки това тази тайна й беше спестена. Той я беше изпратил срещу Корза, без да я предупреди предварително.

Защо?

Заради стремежа към жестоки забавления? Или във всичко това имаше някаква по-висша цел?

Ако знаеше, че Корза се спотайва в гробницата, изобщо нямаше да прати някого долу. Щеше да изчака рицаря да излезе с книгата или с празни ръце, и да го застреля, докато пълзи като муха по стената на пропастта.

Касапницата долу й показа, че Корза е прекалено опасен, за да се изправя срещу него в близък бой, дори ако изпрати всичките си останали сили срещу него.

Но имаше и друг начин. Друг по-подобаващ начин.

Гневът в гърдите й се насочи към нова цел.

Преди екранът да угасне, тя бе забелязала тялото на един от екипа й край входа на гробницата, който носеше чанта на рамо. Раница със същото съдържание лежеше на ръба на пукнатината.

Обърна се към двамата ловци, които още стояха в очакване.

Тарек беше обръснал главата си като повечето други и бе покрил кожата си с черни татуировки, в неговия случай — библейски стихове на латински. Твърда кожа, съшита с човешки сухожилия, покриваше мускулестата му, висока метър и осемдесет фигура. Устните и ноздрите му бяха пронизани от стоманен пиърсинг. Черните му очи се бяха свили до цепки; беше разярен от пораженията, нанесени от онези в гробницата. Искаше отмъщение. Извършено със собствените му ръце.

— Рицарят е прекалено опасен — предупреди го тя. — Особено когато е притиснат в ъгъла. Останахме твърде малко, за да рискуваме да жертваме още от своите.

Тарек не можеше да възрази. Заедно бяха наблюдавали касапницата. Но имаше и друга възможност. Нямаше да донесе такова задоволство, но крайният резултат щеше да е същият.

— Взривете пукнатината. — Тя посочи към раницата на ръба и си представи чантата долу. — Избийте ги всички.

Смяташе да засипе рицаря и другарите му, да погребе отново тайните под тонове скала. И ако Корза оцелееше при взрива, очакваше го бавна смърт под купища камъни.

За момент й се стори, че Тарек няма да се подчини на заповедта й. Владееше го ярост, подхранвана от цялата пролята кръв. После погледът му се стрелна към шията й. Към татуировката. Той знаеше значението й по-добре от всеки друг.

Да не се подчини на нея, означаваше да не се подчини на Него.

Тарек сведе глава, сякаш огъваше желязо, обърна се и изчезна в нощта.

Батори затвори очи и се съсредоточи, но тих стон привлече вниманието й, напомни й, че все още има работа за вършене.

Луничавият ефрейтор на име Сандерсън стоеше на колене в прахта — единственият оцелял след клането на върха. Беше съблечен до кръста, главата му бе отметната назад от дълбоко забитите в скалпа му нокти на последния останал до нея ловец. Ловецът — Рафик, брат на Тарек — бе строен, целият кост и злоба, полезен инструмент в тежки моменти.

Тя пристъпи напред. Очите на войника я проследиха.

— Имам въпроси — любезно каза тя.

Той се взираше мълчаливо в нея, разтреперан и плувнал в пот, изцъклен от ужас. Изглеждаше толкова млад. Навремето бе имала брат почти като него, който обичаше рози и изстудено вино. Но след като получи Неговия знак, на Батори й бе забранено да контактува по какъвто и да е начин с брат си. Трябваше да прекъсне всичките си земни връзки с миналото и да принадлежи единствено Нему.

Поредната загуба, която постави върху плещите на Корза.

Прокара опакото на дланта си по кадифената буза на ефрейтора. Още не беше достатъчно пораснал, за да му поникне истинска брада. Но въпреки ужаса му, в очите му горяха въглени на непокорство.

Батори въздъхна.

Сякаш имаше някаква надежда това момче да окаже съпротива.

Изправи се и вдигна ръка, изпращайки желанието си.

„Ела.“

Двамата — беше ги нарекла на митичните унгарски герои Хунор и Магор — винаги бяха наблизо, завинаги свързани с нея. Без да поглежда, тя ги усети как изникват от мрака зад гърба й, където се бяха хранили, и пристъпват напред. Протегна длан и бе поздравена от топъл език, студена муцуна и тихо ръмжене, подобно на гръм зад хоризонта.

Отпусна ръка — мокра, с капеща от пръстите кръв.

— Още са гладни — отбеляза тя. Знаеше, че е вярно, долавяше в себе си ехото от желанието им.

Наведе се съвсем близо до него. Усети горещия му дъх, почти вкуси мъката му. Доближи устни до ухото му и зашепна.

— Кажи ми — започна тя с прост въпрос. — Коя е онази жена долу?

Преди той да отговори, нощта експлодира зад нея. Светлина, гръм и жега изригнаха от върха на Масада, като разтърсиха земята и превърнаха нощта в ден. Пламъци бликнаха от пропастта, извиха се в катаклизъм от пушек и пръст и затвориха онова, което Бог бе отворил само преди часове. Тя възнамеряваше да срути цялата планина, за да прикрие следите си.

След взрива отново се възцари мир.

Тя впери поглед в ефрейтора.

Още се нуждаеше от отговори.