Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Орденът на сангвинистите (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Blood Gospel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 44 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Джеймс Ролинс; Ребека Кантрел

Заглавие: Кървавото евангелие

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2012

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Излязла от печат: 18.02.2013

Редактор: Мария Василева

ISBN: 978-954-655-376-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1858

История

  1. — Добавяне

23.

26 октомври, 22:54 ч.

Под израелската пустиня

Батори се събуди от дрямката. Не знаеше кога е заспала, съблазнена от изтощението и прохладното спокойствие на подземния бункер. Трябваха й няколко мига, за да се сети къде се намира. Мъгляво чувство за загуба висеше около нея като паяжина.

И тогава си спомни всичко.

Озова се в настоящето и пристъп на паника разкъса умората й. Надигна се и спусна крака от канапето. Откри Магор свит наблизо. Верният страж, който винаги я защитаваше. Той повдигна масивната си глава и очите му заблестяха.

Тя му махна да лежи, но той се надигна тежко и отиде при нея.

Сви се до канапето, като постави глава в скута й. Усещаше тревогата й, както тя чувстваше простата топлина на обичта и загрижеността му.

— Ще се оправя — увери го на глас тя.

Но той долавяше и неизреченото, нейния страх и безпокойство.

Докато чешеше ушите му, тя затърси думите, с които да Му каже за провала си — ако подобни думи изобщо съществуваха. Беше изгубила повечето стригои под нейна команда и бе позволила рицар на Христа да се измъкне от капана й. И най-лошото — какво можеше да покаже в своя защита?

Определено не и книгата — но това не бе по нейна вина.

Някой друг я бе откраднал много преди Масада да се срути окончателно.

Дори разполагаше с доказателство за кражбата — зърнести фотографии, извлечени от мобилен телефон.

Ала дори на нея всяко обяснение за събитията от тази вечер изглеждаше като извинение.

Неспособна да седи повече, тя нежно отмести муцуната на Магор и се изправи. Прекоси боса персийския килим, който някога бе украсявал каменния под на наследствения й замък и беше топлил стъпалата на отдавна мъртви хора.

Стигна до бетонната стена. Тя беше покрита с червена китайска коприна, за да смекчи суровия бункер, който бе неин дом в пустинята, погребан на шест метра под пясъците. На изкусно подредени лавици покрай стената бяха изложени стар ланцет с дръжка от слонова кост и златна купа с пръстени по вътрешната повърхност, показващи колко кръв е била пусната.

Вдигна купата. Какво количество от прокълнатата й кръв щеше да вземе Той за наказание?

Магор побутна с муцуна бедрото й. Тя остави купата и коленичи, за да зарови лице в козината му. Той миришеше на вълк, на кръв и утеха. Хунор вече го нямаше и Магор бе единственият й истински другар.

Ами ако Той й го отнемеше?

Страхът я накара да вдигне глава. Погледът й се спря върху най-ценното й притежание — оригинален портрет на момче от Рембранд. Версия на „Тит“ беше изложена в една американска галерия. Русата коса на момчето се виеше около ангелско лице. Сериозните сиво-сини очи срещаха нейните, червени устни се извиваха в колеблива усмивка. В американската версия на рамото имаше сиво петънце. Изкуствоведите предполагаха, че там е имало папагал или маймунка, умряла през седмиците, необходими за завършването на картината, поради което домашният любимец бил заличен. Нейната картина показваше, че не става дума за някое от тези животни. Малка сова гледаше към Батори от рамото на момчето.

Ала не нощният хищник привличаше погледа й. А момчето. Приличаше на брат й Ищван и превръщаше смътното чувство за загуба в нещо по-осезаемо.

Първо беше изгубила Ищван.

А сега и Хунор.

Не можеше да изгуби Магор.

Вълкът положи масивната си муцуна на рамото й. Тя му затананика приспивна песничка и се опита да измисли план. Може би трябваше да избяга в пустинята, да изчезне с Магор. Имаше достатъчно пари и скъпоценности в шкафа си, с които можеха да живеят комфортно години наред. Може би би успяла най-сетне да се освободи от сребърната клетка, в която беше държана от толкова време.

Сякаш някой беше прочел мислите й. Тежка ръка почука на вратата й.

Магор изръмжа и козината на гърба му настръхна като гребен.

Без да чака отговор, дебелата метална врата се отвори. Черни кубинки пристъпиха в стаята.

Тарек стоеше до самия праг, следван от брат си Рафик. Това бе дързък ход от негова страна.

Тя се изправи и повдигна брадичка, за да оголи гърлото си и Неговия знак.

Магор застана пред нея, още една линия на отбрана.

— Как смееш да влизаш без мое разрешение? — изсъска тя.

Тарек се усмихна и устните му се разтеглиха, разкривайки дългите му кучешки зъби.

— Смея, защото Той знае за неуспеха ти.

Рафик надничаше зад рамото на брат си, а в очите му сияеше злонамерена лудост.

Тарек ясно обясни причината за дръзкото си нахлуване. Беше надушил възможна промяна в командването и с прекрачването на прага й заявяваше намерението си, подобно на куче, което препикава дърво.

— Получих указания от Него как да те убия при следващия ти провал.

От ликуващия поглед на Рафик ставаше ясно, че тази смърт няма да е нито бърза, нито безболезнена.

Батори запази спокойствие и с безстрастно изражение погледна Тарик в очите. Чудовищата на прага й може и да бяха по-силни от нея, но пък тя бе далеч по-коварна. Показа самоувереността си и впери поглед в Тарик — докато най-сетне го принуди да отстъпи навън.

Вместо да я изплашат, подобни заплахи само й даваха сили и каляваха решимостта й.

И Той знаеше, че ефектът ще бъде тъкмо такъв.

Докосна рамото на Магор.

— Време е отново да половуваме.