Джеймс Ролинс, Ребека Кантрел
Кървавото евангелие (41)

40.

27 октомври, 06:55 ч.

Под езерото Хармсфелд

Помъкнал Пиер на рамо, Джордан пробяга няколко крачки встрани, подгонен в бетонния тунел от ужасяващите животински писъци на преследващите ги стригои.

— Побързай! — извика той на Ерин, която беше изостанала на двайсетина метра назад.

— Продължавай! — раздразнено и в същото време уплашено му извика в отговор тя.

Типично за Ерин.

„Майната му.“

Междувременно Надя бе стигнала другия коридор и беше изчезнала в него, в посока към херметично затворения изход, понесла на ръце отпуснатия и отровен Рун. Очевидно не се чувстваше длъжна да чака двамата по-бавни човеци. Като че ли не я беше грижа и за Пиер. Вероятно нямаше да се върне.

Джордан остави стареца на бетона и освободи картечния си пистолет.

— Съжалявам, старче.

Пиер отвори мътните си сини очи.

— Meine Kinder.

„Децата ми.“

— Ще се върна. — Наистина се надяваше, че ще успее да спази обещанието си.

Преди старецът да успее да се изправи напълно, Джордан хвана ръката му. Все още беше невероятно силен, като едното нищо можеше да му счупи костта.

— Икаропите. Sie kommen. Да помогнат. Пратих ги.

Черен облак от прилепи изригна в тунела от разбитата врата на съседния коридор и се понесе с писъци и плясък над главите им.

Хиляди се изсипаха във въздуха.

Джордан се приведе под крилете. Беше зашеметен от вонята на създанията. Усещаше я по езика си. Сви се до Пиер край стената.

Ерин почти го беше стигнала, прикрила с ръка лицето си от крилатата напаст.

Но този път яростта на създанията не беше насочена към нея.

Тя си пробиваше път през тях, приведена ниско.

Зад нея черната орда връхлетя стригоите като яростен порой. Прилепите се нахвърлиха върху чудовищата в калейдоскоп от черна кръв, козина и бледа кожа. Среброто проблясваше като светкавици сред хаоса. Някои икаропи падаха, но други незабавно заемаха мястото им.

Джордан видя как един огромен прилеп се спусна и уви крилете си около един стригой като чудовищно наметало.

Крясъците станаха по-силни.

И тогава огнена струя бликна нагоре и се вряза в сърцето на черната буря. Свистене и пращене изпълниха въздуха, последвани от ужасни писъци. Облак зловонен пушек се понесе към тримата.

Миришеше на изгоряло месо и петрол.

Огнехвъргачка.

Пиер изстена съчувствено за децата си, докато хорът от писъци заплашваше да спука тъпанчетата на Джордан.

Ерин обаче най-сетне бе стигнала до него.

Джордан я сграбчи за ръката и я побутна към ъгъла.

— Бягай към изхода! След теб съм!

Тя кимна задъхано.

Джордан вдигна Пиер и хукна след нея. Молеше се оцелелите прилепи да им спечелят достатъчно време да се махнат от това прокълнато място. След това слънцето би трябвало да ги защити.

Поне на теория.

Тичаха към отворената въздушна камера. От мрака се появи Надя. Носеше се към тях с празни ръце. Явно беше оставила Рун и се връщаше да им помогне. Значи все пак не ги беше изоставила.

— По-бързо! — извика тя, сграбчи Ерин и едва не я вдигна във въздуха.

Животински рев отзад накара Джордан да се обърне. Стригой — окървавен, изгорен, с едно липсващо око — изникна зад ъгъла и се хвърли към тях. Движеше се с ужасяваща скорост, едва не се катереше по стената, за да ги стигне.

Изходът се намираше само на няколко метра от Джордан.

Но той нямаше шанс да стигне до него.

 

 

06:57 ч.

Ерин заби пети в пода, съпротивлявайки се на силата, с която Надя я мъкнеше към вратата. Извъртя се и вдигна пистолета си.

— Джордан! Долу!

На няколко метра от нея той се подчини, хвърли се на земята и се претърколи заедно с Пиер, като се постара да предпази свещеника.

Ерин се прицели в чудовището точно когато то скачаше към Джордан.

Пое дъх и без да го задържа, натисна спусъка.

Пистолетът изтрещя като гръмотевица и ушите й писнаха.

Тилът на атакуващия стригой се пръсна и задимя от среброто, което бе вкарала в единственото му око. От инерцията тялото на създанието прелетя покрай Джордан, падна на пода и се плъзна към Ерин.

Тя отскочи назад.

— Мъртъв е — отсъди Надя.

Джордан се надигна заедно с Пиер.

— Добра стрелба.

Не последва снизходителна усмивка. Говореше сериозно. Задоволството я обля като топла вълна.

Всички заедно се втурнаха към мократа въздушна камера.

Ерин се завтече към Рун. Цветът на кожата му я плашеше — беше по-бяла от обичайното. Голите му гърди още кървяха. Надя и Джордан затръшнаха люка с оглушителен метален звън и го заключиха.

После бързо се заеха да отворят външния люк.

Надя със замах завъртя дръжката на вратата. Когато тя се отвори, студената вода на езерото нахлу преди Ерин да успее да си поеме дъх. За броени секунди нивото на водата се издигна над главата й. Джордан включи херметичното си фенерче, приклекнал до Пиер.

Ерин направи същото, като с другата си ръка се вкопчи в палтото на Рун.

Когато налягането най-сетне се изравни, Надя избута вратата и им направи знак да излизат. Тя доплува до Ерин и Рун и сграбчи сангвиниста за китката.

Освободена от отговорност за него, Ерин се отблъсна от пода към изхода и заплува нагоре. Тежестта на коженото палто я дърпаше надолу — а и джобовете й бяха пълни с бетонни фрагменти. Започна да потъва, но категорично нямаше да изхвърли онова, с което се бе сдобила на такава висока цена. В далечината различи блещукащата форма на статуята на фонтана — мъж на изправен на задните си крака кон, покрит с водорасли.

Дали и тя щеше да отиде при другите, който се бяха удавили в наводненото селище?

В следващия миг Джордан се озова до нея. Сграбчи яката на палтото й и задърпа, помъкнал нея и Пиер към сребристото обещание за утро далеч горе.

Сякаш цяла вечност по-късно главата й се подаде на повърхността.

Ерин трескаво си пое дъх.

Небето беше станало светлосиво. Изгревът наближаваше, но щеше да дойде твърде бързо за Пиер. Нямаше да стигнат навреме до убежището — църквата в Хармсфелд.

Джордан я бутна към лодката.

Надя вече се беше качила на борда с Рун и помогна да натоварят безжизненото тяло на отец Пиер на кърмата. След това Джордан се набра на борда, като едва не преобърна лодката.

Ерин се вкопчи в дървения борд при носа и зачака реда си. Поемаше дълбоко и треперливо дъх, цялото й тяло се тресеше. Никога през живота си не беше мръзнала така, но все още бе жива.

Джордан се изправи, свали коженото си палто и покри някого с него. След това протегна топлата си ръка към Ерин и я издърпа в лодката. Тя се просна на дъното.

— Палтото — каза Надя. — По-бързо.

Джордан й помогна да свали мокрото палто, сякаш се беше запалило.

Ерин трепереше толкова неудържимо, че едва не падна обратно в езерото.

Джордан и Надя бързаха да покрият ранените сангвинисти с палтата, за да не ги докоснат слънчевите лъчи. Слънцето щеше да убие Пиер и Ерин предположи, че Рун вероятно също е твърде слаб, за да го понесе. Беше изгубил ужасно много кръв при входа на бункера.

След като приключи, Надя коленичи и сведе глава. Потръпна и се подпря на едната си ръка.

— Добре ли си? — попита я Джордан.

— Ще се оправя — прошепна жената и се надигна. Личеше й обаче, че не е добре. В дясното й бедро имаше дупка с размерите на петак. От другата страна имаше изходна рана. Но въпреки пораженията, тя беше спасила всички.

Джордан вдигна котвата и я пусна в средата на лодката.

Макар да се чувстваше като слаботелесна, Ерин се опита да помогне на Джордан в гребането към брега. Ръцете й обаче трепереха толкова силно, че едва успяваше да държи греблото.

— Моля ви — разнесе се приглушен глас изпод едното палто. — Махнете го.

Беше отец Пиер.

Надя се загледа в покритата фигура. Лицето й се сгърчи от болка.

— Ще умреш.

— Знам — промълви той. — Освободи ме.

Ръката на Надя се протегна над палтото, но не го махна.

— Моля те, Пиер, недей.

— Можеш ли да ми дадеш опрощение? — Слабият му глас едва се чуваше от плясъка на греблата.

Надя въздъхна.

— Още не съм ръкоположена. — Тя повдигна другото палто и надникна под него. — Рун също не може да ти даде опрощение в неговото състояние. Съжалявам.

До Ерин Джордан гребеше методично и бързо. Тя натисна по-здраво. Усещаше ръцете си като студени щипци върху дървото.

— Тогава нека се помолим заедно, Надя — умолително рече Пиер.

Докато Ерин и Джордан гребяха към брега, двамата сангвинисти се замолиха на латински, но Ерин не си превеждаше думите. Взираше се във водата, която бе станала оранжева от изгряващото слънце, и си мислеше за Рун, мъртъв или умиращ под палтото на Джордан. Защо се бе съгласила да участва във всичко това? Търсенето на Кървавото евангелие вече бе струвало живота на мнозина, точно както я бе предупредил Рун. Не бяха спечелили нищо, а загубите им бяха ужасни.

Когато приближиха брега, Надя внимателно отви Пиер и притисна мършавото му тяло към себе си. За първи път изглеждаше уплашена.

Мътните сини очи на Пиер се загледаха в брега.

Ерин проследи погледа му към тъмните борове, сребристите стволове на оголените от есента липи, езерото с цвят на мед и златните лъчи светлина, пронизващи мъглата.

Пиер вдигна лице към слънцето.

— Светлината наистина е най-прекрасното от Неговите творения.

По бузите на Надя се стичаха сълзи. Тя не ги избърса, а само прегърна Пиер още по-силно.

— Прости ми — каза тя на латински. — Ти си благословен.

Лицето на Джордан беше като изсечено от камък. Той нито за миг не наруши ритъма на гребането.

Лицето на Пиер засия с цветовете на дъгата под слънчевата светлина.

Гърбът му се изви. Цветът плъзна по врата и ръцете му.

Той изкрещя.

Надя го държеше здраво.

— Господи Боже наш, Ти си нашето убежище от поколение на поколение. Годините и дните се менят, но Ти оставаш вечен.

Пиер млъкна, отпусна се в обятията й и остана напълно неподвижен.

— Твоята милост ни подкрепя в живот и смърт — продължаваше Надя. — Дай ни да помним с благодарност онова, което Ти си ни дал чрез Пиер и Емануел. Приеми ги в Твоето царство след дългите им години в служба на Теб.

Ерин завърши с нея, изричайки думата, която не бе изговаряла от години и се съмняваше, че я е казвала искрено — до този момент.

— Амин.