Джеймс Ролинс, Ребека Кантрел
Кървавото евангелие (17)

16.

26 октомври, 19:49 ч.

Във въздуха на път към Цезарея

Умираща заедно с Хунор, Батори се гърчеше от болка, свита надве, опънала предпазните ремъци. Пръстите й се бяха вкопчили в корема, опитваха се да спрат потока кръв и изсипващите се вътрешности през разрязаната плът.

Почувства как животът напуска кръвната й връзка. Копнееше да го последва, да притисне духа към гърдите си и да го утеши в пътя му.

„Хунор… милият ми…“

Но него вече го нямаше, болката му затихваше вътре в нея. Загледа се в белите си длани. Беше цяла, но не без рани. Последният тих вой на откъсването я бе оставил куха отвътре, сякаш самата тя беше изкормена.

На онзи последен вик отвърна друг.

Магор скърбеше гръмко в товарния отсек зад кабината, зовеше близнака си. Двете кутрета бяха извадени от утробата на умираща вълчица. Бяха дар от Него, кръвно свързани с нея посредством мрачен ритуал, превърнали се толкова в част от нея, колкото и черната татуировка на гърлото й.

Извъртя се в седалката и опря длан на стената, която я отделяше от Магор. Искаше да отиде при него, да го придърпа към себе си, да прегърнат заедно онова, което бяха споделяли, сякаш да заслонят слабо пламъче от силен вятър.

„Тук съм“ — предаде му тя утешението и подкрепата си, ала без да крие собствената си мъка.

А и как би могла?

Тримата вече бяха двама.

Думите на стара унгарска приспивна песничка сякаш сами изникнаха в ума й, донасяйки със себе си обещание за сигурност и мирна дрямка. Предаде ги на Магор.

„Tente, baba, tente.“

Магор се успокои, обичта му се сплете с нейната, двамата се сляха в едно.

Двама щяха да оцелеят.

С една цел.

Отмъщение.

Подкрепена от силата му, тя се взе в ръце и се загледа през прозореца на кабината.

Хеликоптерът летеше в тъмната нощ, оставяйки руините на Масада далеч зад себе си. Останалите й хора седяха смълчани в седалките насреща. Макар и оплискани в кръв, никой от тях не беше ранен.

Тарек мърмореше молитви на латински — напомняне, че много отдавна е бил свещеник. Устните му се движеха, а студените му очи се взираха в нея. Беше станал свидетел на рухването и мъката й. Знаеше какво означава това.

Само едно създание бе способно да убие адски вълк в разцвета на силите си.

Корза бе все още жив.

Погледът на Тарек се стрелна към рамото й. Едва тогава тя забеляза страха, горящ в очите му. Докосна с пръсти ръката си под рамото и те се намокриха.

От кръв.

Изгубена в агонията на Хунор, явно се беше одрала в някакъв стърчащ от стената нит, който бе разкъсал ризата и кожата й.

Просто драскотина.

Въпреки това Тарик се дръпна назад от окървавените й пръсти.

Алено, примесено със сребристо.

Дори капка от кръвта й беше отрова за него и всички други като него, проклятие, родено от белега на шията й. Още един от Неговите дарове. Проклятието в кръвта й я защитаваше от зъбите на Неговите войски и бе източник на онази постоянна болка във вените й — глуха, но винаги там, неутихваща, напомняща за себе си, пронизваща с всеки удар на сърцето.

Избърса пръсти и превърза раната си с една ръка, като си помагаше със зъби, за да стегне възела.

Рафик сведе глава почтително, а Тарек продължи молитвите си.

Другите просто се взираха в оцапаните си с кръв кубинки. Бяха свързани с падналите воини от десетилетия, ако не и повече. Тя знаеше, че винят нея за смъртта им, също като Него. Ужасяваше се от наказанието, което Той щеше да й наложи.

Загледа се през прозореца, представяше си Корза някъде там долу.

Жив.

Гневът закипя по-силно от болката в кръвта й.

Магор реагира, като заръмжа през стената.

„Скоро“ — обеща му тя.

Но първо имаше работа в Цезарея. Представи си археоложката, размахваща мобилния си телефон в гробницата. Беше разпознала изражението на лицето й — вълнение, примесено с отчаяние. Археоложката знаеше нещо.

Сигурна беше в това.

Но какво? Нещо, свързано с местоположението на книгата? Ако е така, дали е успяла да предаде тази информация, преди планината да рухне отгоре й?

Единственият отговор се намираше в Цезарея.

Където отново щеше да тече кръв.

И този път нямаше да има сангвинист, който да я спре.