Джеймс Ролинс, Ребека Кантрел
Кървавото евангелие (43)

42.

27 октомври, 07:31 ч.

Планините около Хармсфелд

Батори стоеше пред тялото на мъртвия сангвинист. Още беше заковано от стрелите на арбалетите за ствола на стария бор като в някакво друидско жертвоприношение.

Тя хвана една стрела за перата накрая и я издърпа от мъртвата ръка. Освободеният крайник се отпусна безжизнено. Батори въздъхна и огледа последиците.

Ярката слънчева светлина обливаше горската поляна и топеше скрежа от жълтите липови листа. Почти нямаше следи от водената тук битка — малко разровена земя, доста забили се в дърветата куршуми и тъмни петна кръв, просмукваща се в земята. Един хубав дъжд, две седмици нов растеж и на никого няма да му мине през ум какви събития са се разигравали тук.

С изключение на проклетото тяло, приковано към дървото.

Издърпа още една стрела. Искаше й се да можеше да остави тази работа на Тарек, но не беше възможно, не и през деня. Дори Магор беше страдал прекалено много на слънце и тялото му запуши, докато накрая не му заповяда да се оттегли в бункера при другите.

Продължи да вади стрелите, бавно да освобождава тялото.

Жалко, че прикованият не беше Корза. Но тя го беше видяла да пада, след като го надупчи с шест сребърни куршума. Нямаше да издържи дълго в подобно състояние. С огромно задоволство си спомни изненадата на лицето му, докато го прострелваше. Беше я взел за Елизабет, отдавна мъртвата прародителка на Батори, върнала се по някакъв начин на този свят, за да му прости.

Сякаш това можеше да е достатъчно да изкупи греховете му.

Издърпа последната стрела и освободи сангвиниста. Ако беше стригой, слънчевите лъчи щяха да го превърнат в пепел и да й спестят цялата неприятност.

Примирена, Батори бързо се захвана с последната част от мръсната работа, а в главата й започна да се оформя план.

Книгата си оставаше изгубена — но тя знаеше къде да я намери.

И по-важното, знаеше кой може да й помогне.