Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Орденът на сангвинистите (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Blood Gospel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 44 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Джеймс Ролинс; Ребека Кантрел

Заглавие: Кървавото евангелие

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2012

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Излязла от печат: 18.02.2013

Редактор: Мария Василева

ISBN: 978-954-655-376-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1858

История

  1. — Добавяне

53.

27 октомври, 21:20 ч.

Под Санкт Петербург

Застанал в тунела до решетката, Рун гледаше Урса, а Урса гледаше Рун. В червените й очи проблесна стара злоба. Омразата й към него не бе намаляла през изминалото столетие. От муцуната й течаха лиги, невъзможно дългият й език облиза устни, черни като гума.

Рун подозираше, че тя си спомня какъв е вкусът му. Кракът му туптеше и заплашваше да се прегъне. Крайникът му също помнеше.

Григорий сви пръсти около клона на железен дъб, изваян в решетката.

— Ако Бог те обича, Рун, Той ще ти помогне да се спасиш от мечката. Нали помниш историята на Даниил и лъвовете? Може би вярата ти ще затвори устата й.

Рун не мислеше, че това ще е толкова просто.

Огледа плочките, които покриваха помещението там, където се срещаха тунелите, но не откри никакъв изход. Насочи вниманието си към желязната решетка.

Отключена, тя се отваряше по средата, подобно на френска врата. Два дебели железни пръта, по един от всяка страна, бяха забити в бетона и закрепени за пода и тавана. Пролуката около вратата бе не повече от два сантиметра, отворите между дървесните мотиви, виещи се през прътите, също не бяха големи.

Попаднеше ли вътре, Рун нямаше къде да избяга.

Джордан постави топлата си ръка върху рамото му. Рун срещна въпросителния му поглед. Сините очи на войника се стрелнаха скришом към Григорий и неговите стригои. Повече от ясно бе, че пита дали да не се нахвърлят върху тях тук и да загинат в бой, преди Рун да бъде хвърлен на чудовището.

Изпита привързаност към мъжа. Джордан си оставаше докрай истински Воин на Човека.

— Благодаря — прошепна Рун. — Но не.

Джордан отстъпи назад. В очите му се четеше страх, но не толкова за самия него, колкото за Рун.

Неспособен да понесе човечността му, Рун се извърна.

— Готов съм, Григорий.

Слугите сграбчиха ръцете на Джордан: други държаха Рун на място, докато Григорий отключваше тежкия стоманен катинар и отваряше.

Рун беше изблъскан грубо през портата в клетката.

Главата на Урса се завъртя към него.

— Да, любов моя — извика Григорий. — Играй си с него колкото си искаш.

Приклекнал и на подобаващо разстояние, Рун заобиколи чудовището. Помещението беше голямо, около петнайсет на петнайсет метра. Трябваше да използва мъдро това пространство. Раменете на създанието докосваха тавана. Рун не можеше да скочи отгоре му.

Някаква клонка изпука под стъпалото му, освобождавайки остра миризма на бор, единствения нормален аромат в залата. Рун го пое с пълни гърди.

И тогава Урса се хвърли напред.

Гигантската й лапа замахна със свръхестествена скорост.

Рун очакваше атаката. Навремето Урса винаги замахваше с лявата си лапа. Рун се метна под ноктите и се претърколи, озовавайки се в центъра на помещението.

Проблясване привлече вниманието. Затича се напред и грабна предмета от земята. Манерка. И друг сангвинист е бил принесен в жертва на това място. Огледа се и откри още доказателства — кръст, сребърна броеница, парче от черно расо.

— Дано Бог се смили над душата ти, Григорий — на висок глас рече Рун.

— Бог е забравил отдавна душата ми. — Григорий разтърси решетката. — Както и твоята.

Урса се обърна към Рун.

Той бързо огледа залата. Ако убитият сангвинист е бил въоръжен, може би оръжията му още бяха някъде тук. Ако можеше…

Урса отново се хвърли към него.

Рун не помръдна.

Земята се тресеше под лапите й. Рун чу как старото й сърце се ускорява от възбуда и отново затуптява.

Когато зловонният й дъх докосна бузата му, той се просна по гръб и остави инерцията да понесе чудовището над тялото му. Морето тъмна козина мина на сантиметри от лицето му. Рун вдигна кръста си и го опря в корема й, от което козината й запуши.

Урса изрева.

Не й беше нанесъл сериозно поражение, но пък й беше напомнил, че не е комар, който може да бъде смазан без усилие.

Джордан нададе ликуващ вик от другата страна на решетката.

Рун се претърколи, ръцете му затърсиха предметите, които бе видял преди атаката. На пода лежаха две тояги със сребърни накрайници. Братът му по вяра Дзян беше умрял тук. Рун го бе гледал как тренира часове наред със същите тези тояги дълбоко под некропола на Рим, където бе домът на сангвинистите.

Още заслепена от болка, Урса въртеше глава наляво-надясно.

Рун приклекна и остана абсолютно неподвижен, като мереше затвора си с очи.

Хрумна му идея и той се хвърли към желязната решетка до вратата, намираща се по-далеч от Григорий.

Урса забеляза движението и се хвърли към него.

Като скочи и се извъртя в последния момент, Рун стовари едната тояга върху муцуната й и се претърколи настрани.

Огромното туловище на Урса се заби право в решетката, като изби единия от двата поддържащи пръта от пода. Този ъгъл на вратата се огъна. Отворът бе твърде малък, за да може Рун да се промъкне през него, но той и не възнамеряваше да бяга.

Поведе мечката обратно към Григорий и Джордан, които наблюдаваха смъртния двубой.

Урса се понесе след него. Рун предприе същата маневра, но този път мечката се плъзна и спря на сантиметър от решетката. Лапата й изсвистя и го удари по гърба, докато отскачаше. Беше само перване, но ноктите й успяха да разкъсат кожената му броня и да одерат плът от гърба.

Рун изпъшка от болка и решимост едновременно.

Урса клекна и поднесе окървавената си лапа към муцуната си. Без да престава да го гледа с мъничките си очи, тя облиза всяка капка кръв от ноктите си, като сумтеше от удоволствие.

Рун чакаше в отсрещния край на помещението, до повредената решетка. Миризмата на желязо от собствената му кръв изпълваше ноздрите му. Той прокара едната тояга по кървящия си гръб и през колана, като пъхна горния й край през свещеническата си якичка. Така остана с една тояга и с една свободна ръка.

Счупи тоягата с коляно и пусна двете парчета на земята.

После се отпусна на същото коляно, сведе глава и изрече молитва, за да успокои ума си. Целуна кръста си и допирът опари устните му. Болката се събра в една точка, като по този начин съсредоточи и него.

Докосна челото си с показалец.

In nomine Patris…

Докосна гърдите си.

Et Filii…

После докосна първо лявото си рамо, после дясното.

Et Spiritus Sancti.

Накрая кръстоса палеца си върху показалеца и го целуна.

Взе двете парчета от тоягата.

Мечката приближаваше.

— С кръстния знак избави ме от враговете ми. Господи.

Урса се носеше към него, вече почти го достигаше.

В последния момент Рун скочи право нагоре и долепи тялото си в тавана, както можеше да направи само един сангвинист, като се плъзна между бетона и на някакви си сантиметри от гърба на мечката.

Под него Урса се блъсна с оглушителен трясък в решетката. Вторият прът, държащ вратата за пода, поддаде и решетката се огъна повече от стъпка. Ако беше склонен да изостави Джордан, Рун можеше да избяга през образувалия се отвор.

Вместо да го направи, той се извъртя във въздуха и падна върху зашеметения звяр. Преди Урса да успее да тръсне замаяната си глава, Рун насочи половината на счупената тояга в мъхнатата й лапа.

Не пропусна.

Тежестта му и инерцията забиха сребърния връх в лапата и среброто я прониза, проникна дълбоко в дупката, направена навремето за железния прът на решетката.

Мечката изрева от болката, причинена й от раната и среброто.

Преди звярът да успее да помръдне, Рун скочи на гърба й и се преметна от другата страна, като заби второто парче от тоягата в дясната й лапа.

Вкара върха в другата дупка на пода, като по този начин обездвижи и двата й крайника.

Урса рухна, муцуната й се озова под разбитата решетка в тунела. Предните й лапи бяха разперени настрани и тялото й образуваше кръст.

Рун беше разпнал мечката.

Звярът зави.

Рун скочи върху главата й и извади здравата тояга от гърба си. Целуна сребърния връх и го заби в лявото око, прониквайки дълбоко в мозъка. Урса се замята в предсмъртни гърчове. Рун почувства края й в огромните камери на древното й сърце.

„Dominus vobiscum.“

Сведе глава и направи кръстен знак над масивното туловище. Докато завършваше молитвата, червеното сияние в очите й заглъхна и те станаха напълно черни.

След векове Урса най-сетне бе освободена от жестокия си плен.

Рун се обърна към зрителите. На лицето му бе изписано ликуване и решимост.

 

 

21:33 ч.

Ръцете на Джордан бяха пуснати. Той се огледа изненадано. Прокара длан по палтото, сякаш искаше да го изтупа там, където го бяха докосвали слугите на Распутин. Дали руският монах щеше да удържи на думата си и да го пусне? Ако не, възнамеряваше да се бие рамо до рамо с Рун.

Распутин отстъпи от решетката с опулени сини очи.

— Бог наистина те обича, Рун. Ти наистина си Неговият избраник.

Рун клекна и взе от земята броеница, сребърен кръст и манерка. Джордан бе готов да се обзаложи, че са принадлежали на друг сангвинист, който не е извадил такъв късмет с мечката.

Распутин отключи клетката.

Омразата на Рун гореше така осезаемо, че монахът отстъпи крачка назад. Слугите му се дръпнаха като листа, подгонени от свиреп вятър.

— Къде Батори отведе Ерин? — попита Рун, процеждайки всяка дум.

Гласът на Распутин трепна.

— В Рим.

Рун го изгледа свирепо, като се опитваше да прецени дали му казва истината.

— Приключихме ли с твоите предизвикателства към Бог, Григорий?

Распутин наклони глава настрани.

— Защо така ме гълчиш, Рун? Твоят скъп Бернар се опитваше да наложи пророчеството. Натика те навремето при Елизабет, неговата нарочена Жена на познанието… и съпруга й, онзи могъщ Воин. И виж какво излезе в крайна сметка. — Той вдигна ръце, молейки за прошка. — Аз просто исках да изпитам пророчеството. Ако наистина си предреченият, Бог щеше да те спаси от мечката.

— И ето ме сега пред теб — каза Рун. — Но твоето изпитание не е приключило, нали? Точно затова позволи на Батори да отведе Ерин. Раздели триото, за да провериш дали ще се намерим отново, за да изпълним дълга си. С това продължаваш да предизвикваш Бог, както навремето предизвика църквата.

Распутин поклати глава.

— Ни най-малко. Предизвиквам единствено теб, приятелю. Онзи, когото църквата обича толкова, колкото мрази мен.

Распутин се завъртя кръгом и с властен жест заповяда на слугите си да се дръпнат и да им направят път.

Джордан изчака Рун да стигне до него. Двамата заедно минаха през мрачното множество. Раните от ухапвания на Джордан пулсираха с всяка крачка. Косъмчетата на тила му настръхнаха. Той се напрегна в очакване на атака отзад, последно предателство от страна на Распутин.

Никой не ги докосна.

— Намери жената, Рун — извика Распутин след тях. — Докажи, че църквата се е доверила на правилните окървавени ръце.

Рун продължи да върви по тунела към църквата „Спасител на пролятата кръв“, без да забелязва, че собствената му кръв капеше върху замръзналата земя.