Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Орденът на сангвинистите (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
The Blood Gospel, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,8 (× 44 гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
Еми (2018)

Издание:

Автор: Джеймс Ролинс; Ребека Кантрел

Заглавие: Кървавото евангелие

Преводач: Венцислав Божилов

Година на превод: 2012

Издание: първо

Издател: ИК „Бард“ ООД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Полиграфюг“ АД — Хасково

Излязла от печат: 18.02.2013

Редактор: Мария Василева

ISBN: 978-954-655-376-8

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/1858

История

  1. — Добавяне

11.

26 октомври, 18:01 ч.

Някъде в Израел

Седнал в болничното легло, Томи докосна стърчащия от гърдите му абокат. Направи го машинално, не от любопитство. Знаеше защо сестрата го беше сложила там. Бяха му го поставяли и преди. След толкова много кръвни проби се страхуваха да не разкъсат някоя вена.

Лекарката — слаба жена с остри скули, маслиненозелена престилка и мрачна физиономия — не си беше направила труда да му каже името си, което беше странно. Обикновено докторите задължително се представяха и очакваха да ги запомниш. Тази обаче се държеше така, сякаш искаше да бъде забравена.

Момчето се надигна под тънкото бархетно одеяло и се огледа. Помещението приличаше на обикновена болнична стая — моторизирано легло, системи, вкарващи кой знае какво в кръвта му, маса със зелена пластмасова гарафа и чаша.

Направи му впечатление, че на стената няма телевизор — не че би разбрал каквото и да било от израелските канали. Но след прекараните по болници месеци знаеше, че познатото движение на светещия екран действа успокояващо.

Нямаше какво друго да прави, така че стана от леглото и помъкна стойката на системата към прозореца. Линолеумът беше студен под босите му крака. Навън имаше само осветена от луната пустиня, безкрайна шир от камъни и храсти. Отвъд паркинга не се виждаше никаква изкуствена светлина. Израелците го бяха замъкнали насред нищото.

Защо?

Болниците се намираха в градове, в места с хора, светлини и коли. Но той не беше видял нищо такова, когато хеликоптерът кацна на онзи паркинг. Имаше само няколко потънали в мрак сгради с отделни светещи прозорци.

В хеликоптера беше закопчан за седалка между двама израелски командоси. И двамата гледаха да стоят колкото се може по-далеч от него, сякаш се страхуваха да го докоснат. Можеше да се досети защо. Преди това беше чул един от американските войници да споменава, че по дрехите и в косата му още има остатъчни елементи от онзи отровен газ. Никой не смееше да го докосне, докато не го обеззаразят.

В Масада го съблякоха чисто гол в специалната палатка и отнесоха дрехите му. После го подложиха на серия химически душове, сякаш се опитваха да изтъркат всяка мъртва клетка от кожата му. Дори мръсната вода беше събрана в запечатани туби.

Можеше да се обзаложи, че знае каква е причината да се намира насред нищото — за да играе ролята на опитно зайче, докато не разберат защо е оцелял от газа, убил всички останали.

След всичко случило се беше доволен, че не спомена нито дума за поражението от меланомата, изчезнало от китката му. Разсеяно разтърка с пръст мястото, като все още се опитваше да проумее какво означаваше това. Не беше трудно да пази тайната си. Почти никой не разговаряше с него — разговаряха около него, за него, но рядко с него.

Само един човек го беше погледнал в очите.

Отец Корза.

Помнеше тъмните очи на благото лице. Думите му бяха мили, питаше го колкото за ужасите от деня, толкова и за майка му и баща му. Томи не беше католик, но въпреки това оцени отношението на отеца.

При мисълта за родителите му сълзите отново започнаха да напират, но Томи ги пъхна в кутията. Беше изобретил кутията, за да се справи с лечението на рака. Когато някои неща му причиняваха твърде голяма болка, затваряше ги за по-нататък. С влошаващото се здраве и тежката диагноза изобщо не си беше представял, че ще живее достатъчно дълго, за да му се наложи някога да я отвори.

Погледна голата си китка.

А ето че май щеше да живее.