Джеймс Ролинс, Ребека Кантрел
Кървавото евангелие (46)

45.

27 октомври, 10:10 ч.

Мюнхен, Германия

Когато самолетът се отлепи от пистата, Батори се облегна с въздишка на меката облегалка на креслото. Усети как Магор се отпуска в товарния отсек.

„Спи, скъпи — каза му тя. — В безопасност сме.“

За първи път от години летеше през деня, без стригои. Те трябваше да се страхуват далеч не само от слънчевата светлина там, където отиваше тя; самото им съществуване ги излагаше на риск. Дестинацията беше опасна, но Батори се чувстваше по-сигурна без тях.

Беше наела самолет, чийто пилот предпочете да не задава въпроси, когато натовариха вълка в товарния отсек. Магор кротуваше в покритата клетка, както му бе наредено, но товарачите несъмнено го бяха надушили и се бяха досетили, че вътре има огромен звяр. Срещу съответната цена те също щяха да си затварят устата. Батори се протегна доволно в луксозната широка седалка. Целият салон беше само за нея. Единствените други на борда бяха капитанът и вторият пилот.

Колко време бе минало, откакто за последен път е била напълно сама? Далеч от Него и от инструментите Му? Години.

Погали кожата на седалката и вдигна щората на прозореца. Слънчевите лъчи нахлуха в салона, паднаха върху краката й и ги стоплиха. Батори задържа длан срещу светлината, сякаш можеше да я сграбчи. Когато й омръзна, насочи вниманието си към светлия пейзаж долу.

Град Мюнхен остана назад и се смени с ферми, гори и малки еднофамилни къщи, които ставаха все по-редки и по-редки, докато самолетът летеше на изток. Във всяка къща някое семейство току-що беше закусило. Мъж беше целунал съпругата си за довиждане, дете бе подредило раницата си и беше тръгнало на училище. Сега тези къщи бяха празни, но по-късно обитателите им щяха да се завърнат.

Какво ли е да живееш в такъв дом?

Съдбата й беше определена още със самото й раждане. Обикновеният живот със съпруг, деца и домашен уют не беше за нея. Обикновено Батори изпитваше презрение към онези, които водеха такова просто съществуване, но днес се чувстваше привлечена от скромния му чар.

Тръсна глава. Дори да беше свободна, нямаше да се съгласи на друг затвор като съпруга и майка. Вместо това щеше да ловува с Магор. Можеха да отидат където си искат, да живеят сами, никога да не се тревожат, че Той може да я накаже, че Тарек най-сетне ще получи отмъщението, което толкова жадуваше, без да й се налага всеки ден да се бори, за да спечели уважението на другите и правото да доживее до следващия изгрев.

Само мисълта за всичко това я изтощи.

Усетил тревогите й, Магор се размърда някъде зад и под нея.

„Почивай“ — каза му тя и той отново се успокои.

Пръстите й докоснаха черния белег на шията й, доказателството, което я отделяше от другите. Щеше да е нужно чудо, за да го заличи, да избяга от Него.

Ами ако книгата можеше да й предложи точно такова чудо?