Джеймс Ролинс, Ребека Кантрел
Кървавото евангелие (20)

19.

26 октомври, 20:37 ч.

Пустинята в района на Масада

Джордан огледа пясъка и скалите още веднъж в търсене на скривалище, но наоколо нямаше никакво истинско прикритие, особено от небето.

Хеликоптерът приближаваше, перките му разсичаха нощта. Джордан го разгледа и позна гладкия сребърен нос и изваяните линии. Беше виждал само онлайн снимки на EC145, рекламиран като най-луксозния хеликоптер, който може да се купи за осем милиона долара. На практика си беше мерцедес с перка.

Който и да стоеше зад Корза, определено нямаше финансови притеснения.

Свещеникът се отдалечи, за да посрещне хеликоптера.

Ако Джордан си спомняше правилно, машината можеше да побере осем души заедно с двамата пилоти. Това означаваше вероятност да се изправи срещу осем противници без добра отбранителна позиция. Прие тежката истина и прибра пистолета в кобура. Не можеше да се бие и да победи, така че трябваше да се надява, че Корза не лъже и наистина няма да пострадат.

Обърна се към Ерин.

— Можеш ли да станеш? — тихо я попита. Искаше да е права, ако им се наложи да действат бързо.

— Мога да се опитам.

Когато се изправи, тя се намръщи и премести тежестта си на десния си крак. Левият й крачол беше мокър и потъмнял от кръвта.

— Какво се е случило? — попита той и се наруга, че не е забелязал раната по-рано.

Тя погледна надолу. Изглеждаше толкова изненадана, колкото и той.

— Вълкът. Одраска ме. Нищо особено.

— Дай да видя.

Тя повдигна вежда.

— Нямам намерение да си събувам гащите тук.

Той извади ножа от ножницата на глезена си.

— Мога да срежа крачола малко над раната. Ще съсипя панталона, но не и достойнството ти.

Усмихна се.

Тя отвърна на усмивката му и отново седна на камъка.

— Този план ми се струва по-добър.

Джордан сряза шева, като внимаваше да не засегне меката кожа отдолу. Проби плата и разряза крачола надолу до маратонката. Беше доста интимен жест. Съсредоточи се да си свърши работата, без да я нарани, и внимаваше ръцете му да не се задържат много върху голия й крак, който изглеждаше фантастично на лунната светлина. Не че му обърна внимание.

Съсредоточи се в раната. Тя вървеше надолу по бедрото — дълга, но не и дълбока. Погледна я подозрително и се обърна към Корза. Наложи се да вика, за да бъде чут през шума на двигателите.

— Падре! Ерин е одраскана от онзи вълк. Има ли нещо, което трябва да знаем за подобен вид рани?

Свещеникът погледна голия крак на Ерин и се извърна отново към пустинята, явно смутен. Това беше най-свещеническото му действие, което Джордан бе виждал до този момент.

— Почистете раната добре и няма за какво да се безпокоите.

Ерин избърса бедрото си с парче от крачола.

Преди Джордан да изрови пакета за първа помощ, лъскавият хеликоптер кацна. Вятърът от перките захвърли пясък в лицата им. Джордан прикри раната на Ерин с длан, за да я защити.

Приклекнал до нея, той се взираше в хеликоптера.

Три облечени в черно фигури изскочиха от кабината, преди плъзгачите да са легнали на земята. Качулки скриваха лицата им и те се движеха невъобразимо бързо, подобно на Корза по време на битка. На Джордан му се искаше да побегне, но си заповяда да остане неподвижно, докато те се разгръщаха.

Тримата си зашепнаха с Корза на език, който приличаше на латински. Джордан забеляза свещеническите якички.

Още сангвинисти.

Ерин стана и Джордан се изправи до нея.

Един от свещениците излезе напред. Студени ръце се плъзнаха по тялото на Джордан и отнеха оръжията му. Мъжът не забеляза ножа, или не му пукаше. Така или иначе, Джордан изпита благодарност, че не е напълно разоръжен.

Друга фигура се отдалечи на няколко крачки в пустинята с Корза.

Третата отиде до тялото на вълка. Плисна някаква течност върху трупа, сякаш го кръщаваше посмъртно. Но това не беше светена вода. Пламна кибритена клечка, полетя и тялото изведнъж лумна в пламъци.

Миризмата на опърлена козина се понесе над тъмните пясъци.

Третият свещеник остана да пази Джордан и Ерин. Не че тя изглеждаше способна да окаже кой знае каква съпротива. Куражът й сякаш се беше стопил. Раменете й се отпуснаха и тя се олюляваше на здравия си крак. Джордан пристъпи към нея, но пазачът им вдигна предупредително ръка. Джордан пренебрегна мълчаливата заповед и прегърна Ерин.

Отстрани Корза и другарят му спореха ожесточено, най-вероятно за съдбата на двамата оцелели човеци. Джордан следеше внимателно какъв ще бъде резултатът. Дали щяха да ги изоставят насред нищото? Или още по-лошо, дали нямаше да свършат в пламъци, също като убития вълк?

Каквито и да бяха думите, Корза като че ли спечели спора.

Джордан не знаеше дали това е добро, или лошо.

Сякаш доловил вниманието му, Корза се обърна и го погледна право в очите. Посочи към хеликоптера и направи знак двамата с Ерин да се качват.

Джордан още не знаеше дали това е добро, или лошо. Наясно беше колко умело могат да действат специалните части, ако се наложи някой да изчезне безследно. Дали двамата с Ерин не ги очакваше подобна участ?

Прехвърли наум различни сценарии и реши, че най-добрият им шанс за оцеляване е да се качат в хеликоптера. Ако се наложеше, щеше да се бие, макар да нямаше никакви изгледи да излезе победител.

Засега.

Помогна на Ерин да докуцука до отворената врата на кабината и двамата се наведоха под въртящите се перки.

Джордан изчака другите да се качат и хвърли последен поглед към откритата пустиня да прецени какви са шансовете им, ако побегнат. Ерин обаче беше с ранен крак.

Корза остана до него, сякаш мълчаливо му напомняше, че бягството е невъзможно. Беше взел якето на Джордан от пясъка и му го подаде. Простият жест беше красноречив и до голяма степен намали напрежението му.

— След вас — учтиво каза свещеникът.

Джордан наметна якето върху раменете на Ерин и й помогна да се качи.

Отвътре кабината беше толкова луксозна, колкото и очакваше. Успокояваща синя светлина падаше върху тъмно полирано дърво. Миризмата на скъпа кожа изпълни ноздрите му. Плавните линии крещяха за удобства и лукс. Хеликоптерът нямаше нищо общо с практичните машини, на които летеше обикновено. Прииска му се да е в някоя от тях.

— Има само две свободни места — установи Ерин.

Джордан се огледа и видя, че е права.

— Е, Корза, кой от нас ще се вози в товарния отсек?

— Извинявам се. Очакваха да приберат само мен, може би с момчето. Може да е малко тесничко, но полетът няма да продължи дълго.

Ерин погледна с очакване Джордан.

— Можем да се сместим — каза той и посочи една от големите луксозни седалки отзад.

Тя кимна, промъкна се покрай коленете на другите и седна, като се дръпна да му направи място.

Джордан я последва и отпусна максимално колана, преди да се настани до нея.

— Майка ми имаше много деца — обясни, докато закопчаваше и двамата. — Закопчаваше ни по двама с един колан. Твоята не го ли е правила?

Гласът й бе глух и шокиран.

— На майка ми не й се позволяваше да кара кола. На никоя жена не се позволяваше.

Джордан си спомни думите й от по-рано. „Виждала съм как църквата се използва като инструмент на силните срещу слабите.“ Засега остави темата с намерение да я попита по-късно.

Корза се качи последен. Свещеникът бе по-слаб от Джордан и щеше да бъде по-удобно, ако той бе седнал с Ерин, но Джордан беше абсолютно сигурен, че няма да позволи подобно нещо.

Корза се настани на последната свободна седалка, точно срещу тях. Скрит от качулката си, съседът му се наведе и прошепна нещо в ухото му. Джордан не разбра думите, но беше уверен, че говорещият е жена. Това го изненада. Човек ли беше тя? Или църквата набираше женски стригои в редиците на сангвинистите?

След това никой не продума.

Останалите седяха неподвижно като статуи, което Джордан намери за по-смущаващо, отколкото ако препускаха из кабината два пъти по-бързо от човек.

Хеликоптерът се издигна с рев над пустинята, обвит в облаци прах. Джордан се опита да мисли за всичко друго, но не и за топлото тяло на Ерин, притиснато в неговото. Отначало тя се опитваше да стои колкото се може по-далеч, но предпазният колан скоро я накара да се предаде. Докато машината бръмчеше монотонно в нощта, тя най-сетне се отпусна и заспа, твърде изтощена, за да стои будна.

Главата й полегна на рамото му и той се премести така, че да не клюмне напред. Отдавна не му се беше случвало красива жена да заспи до него. Русата й коса се беше освободила от ластика и се бе разпиляла по раменете й. От това разстояние Джордан забеляза по-светлите косъмчета, преплетени в по-плътния цвят на мед, вероятно избелели от продължителните разкопки на открито.

Искаше да прокара пръст през един от тези кичури, сякаш следва нишка на голям гоблен, за да разбере нишките и тъканта на жената до него. Ерин беше минала през много неща през последните няколко часа. Възнамеряваше да я извади невредима от цялата тази каша. Трябваше да го направи. Беше се провалил пред всички други под негово командване.

По-добре да зареже тези мисли.

Затова насочи вниманието си към раната на загорялото й бедро. Макар да не беше дълбока, раздраните краища бяха гадно червени и покрити с пясък. Като се движеше бавно, за да не я събуди, той измъкна малкия си пакет за първа помощ.

Извади антисептична кърпа и внимателно почисти раната, като докосваше едва-едва. Въпреки това Ерин изстена в съня си.

Всички сангвинисти погледнаха към нея.

Смразен, Джордан посегна със свободната си ръка към ножа и постави длан върху дръжката.

— Не се бойте от нас — прошепна Корза, чието лице отново бе скрито под качулката. — В безопасност сте.

Джордан не си направи труда да отговори.

И не премести ръката си.

 

 

21:02 ч.

Главата на Ерин се люшна напред и тя се събуди със стряскане. Оглушена от рева на хеликоптера, изведнъж се озова пред чифт изумителни очи, светлосини с по-тъмен пръстен по края на ириса. Очите й се усмихнаха. Ерин се усмихна в отговор, преди да осъзнае, че това са очите на Джордан.

Беше заспала на рамото му и се бе събудила, усмихвайки му се.

На женен мъж.

В хеликоптер, пълен със свещеници.

С пламнало лице, тя се изправи и опита да се отдръпне поне на сантиметър от него. Почти чу разочарованата въздишка на майка си и усети опакото на ръката на баща си.

Обърна се към прозореца, единствената безопасна посока, в която можеше да гледа, докато бузите й горяха смутено. Отвън сияеха светлини на някакъв град и скриваха звездите. Над разпълзелите се във всички страни постройки се издигаше ярък златен купол.

— Май отиваме в Йерусалим — рече тя.

— По какво позна? — попита Джордан, вероятно в опит да я спаси от неловкото положение.

Тя прие предложението.

— Тъмното възвишение на изток е Хълмът на маслините, или Елеонската планина. Важно историческо място и за трите големи религии — юдаизъм, ислям и християнство. Говори се, че именно оттам Исус се е възнесъл на небето.

Някои от сангвинистите се размърдаха при израза „говори се“, явно оскърбени, но Ерин продължи да говори.

— В Книгата на пророк Захария се казва, че ще бъде разцепена на две по време на Апокалипсиса.

— Страхотно, да се надяваме, че няма да се случи скоро. Достатъчно планини се разцепиха днес. — Джордан посочи към сияещия златен купол, който тя бе забелязала по-рано. — А онова там какво е?

— Куполът на скалата. Намира се върху Храмовия хълм. — Дръпна се, за да може Джордан да вижда по-добре през прозореца. — Около нея можеш да различиш стената на Стария град. Като ивица светлина е, виждаш ли? На север е Мюсюлманският квартал. На юг и запад е Еврейският квартал с прочутата Западна стена.

— Стената на плача ли?

— Точно така.

Той се наведе напред и тялото му се притисна в нейното.

Тя се озърна към свещениците, чиито лица бяха невидими под качулките. С изключение на Рун, чието лице отрази светлините на града, когато хеликоптерът се наклони, за да завие. Безизразните му тъмни очи я наблюдаваха.

Ерин отново се изчерви и се извърна към прозореца. Какво ли си мислеше Рун за нея? Какво ли си мислеше за онова навън? Опита се да си представи гледката през очи, които са били отворени векове наред. Дали Рун е бил на Храмовия хълм, когато Махмуд II го е възстановил през 1817 г.? Потръпна при тази мисъл — от страх, но също и с благоговение.

— Студено ли ти е? — Джордан се пресегна и нагласи якето на раменете й.

— Д-добре съм — заекна тя. Всъщност й беше топло. Близостта й до Джордан действаше непредсказуемо на температурата на тялото й. През последните десет години нарочно се товареше с твърде много работа, за да не залитне по някой мъж. Просто такъв й беше късметът, че сега бе закопчана с мъж, който бе ужасно привлекателен — и женен. — Благодаря за якето.

— Скоро ще кацнем. — Тихият глас на Рун ги накара да се обърнат към него.

— Къде? — Джордан мъничко се отмести от нея и топлината на тялото му изведнъж започна да й липсва. Ерин погледна към ивицата бяла кожа на безименния му пръст.

Факти. Винаги вземай предвид фактите, преди да действаш.

Ако можеше да убеди и тялото си да прави същото…

— Трябва да ви завържем очите — предупреди ги Рун. Изражението му не се промени нито за миг.

Джордан се изправи в седалката. Коланът се опъна по рамото й.

— Какво? Значи сме ваши пленници?

— Гости — отвърна Рун.

— Аз не завързвам очите на гостите си. — Джордан скръсти ръце на гърдите си. — Изглежда ми абсолютно негостоприемно.

— Въпреки това… — Рун разкопча колана си.

Свещеникът до него му подаде две ивици черен плат.

Кракът на Джордан стана твърд като камък до нейния. Стъпалата опряха плътно в пода. Изглеждаше готов да се нахвърли върху сангвинистите само с юмруците и възмущението си.

Тя докосна ръката му.

— Не е сега времето, Джордан.

Той я погледна, сякаш едва сега се сещаше за съществуването й. Задържа дълго поглед върху нея, след което кимна.

Рун стана, като пазеше умело равновесие в движещия се хеликоптер. Първо завърза очите на Джордан, след което и нейните. Студените му пръсти стегнаха възела зад главата на Ерин, като внимаваха с косата. След като свърши, задържа длан върху тила й секунда по-дълго от необходимото, сякаш за да я успокои.

Накрая той се дръпна и предпазният колан на седалката му изщрака.

Нечия ръка намери нейната и я стисна здраво. Дланта на Джордан бе топла и той също се опитваше да я успокои. Посланието му беше съвсем ясно.

Каквото и да станеше, бяха заедно.