Алек Невала-Лий
Крадецът на икони (57)

55.

На Маркет стрийт във Филаделфия, под старата поща, от микробуси се продаваше ямайска храна и пикантният аромат на пилешко изпълваше въздуха. Мади слезе от автобуса. Докато минаваше покрай шофьора, се опита да му се усмихне, да му покаже по някакъв начин, че е добре, но не й се получи.

Докато минаваше покрай гарата, започна да се чувства по-добре, сякаш безразличната индустриална обстановка я обгръщаше и защитаваше. В сравнение със сляпото величие на индустрията розенкройцерите изглеждаха почти незначителни. Светът се движеше от бюрократи и инженери, а не от някакво окултно братство. Окултистите не бяха толкова могъщи като банките. Или като сложната лихва.

От другата страна на моста обаче, докато приближаваше редицата музеи, наредени покрай булеварда, този аргумент започна да издиша. Извръщаше очи от витрините, покрай които минаваше, тъй като се страхуваше, че ще разкрият, че е полудяла. Със закъснение забеляза, докато чакаше светофарът да светне зелено, че е застанала пред железарски магазин.

Влезе вътре. Мина покрай една витрина и с изненада откри, че изобщо не изглежда толкова зле. Синините по лицето й бяха избледнели и вече не гледаше като преследвано животинче. Ако беше видяла и намек за безумие, сигурно щеше да излезе, но краткият поглед, разкрил й обичайната Мади, й беше достатъчен да продължи.

Взе кошница и тръгна из магазина, като вземаше напосоки неща от рафтовете — платнена торба, последвана от чук, шпакла, бояджийска престилка и макетен нож. Докато вървеше между лавиците, си казваше, че купува тези неща просто за всеки случай, ако композицията не разкрие веднага тайните си. Че отива в музея само да гледа.

Но пък за всеки случай, помисли си, нямаше да е зле да е подготвена.

Очевидният вход в композицията беше през дървената врата. Дюшан я купил в малко градче край Кадакес и двойната врата беше разрязана, за да се получат четири панела с приблизително еднаква големина. Панелите бяха закрепени от другата страна с тънки летви и бяха окачени на метална рамка, така че можеха да се плъзгат настрани и интериорът да се снима.

Но докато носеше покупките си към касата, започна да я човърка друга мисъл. Компонентите на композицията бяха много крехки — трева, тел и телешка кожа — и изискваха специален микроклимат, за да не се увредят още повече. Затова в един момент, въпреки намеренията на Дюшан, композицията зад вратата била защитена със стъклен панел.

Спомни си за това и отново я обзе отчаяние. Нямаше начин да проникне зад стъклото. Дори да успееше, без да се пореже, шумът моментално щеше да вдигне охраната по тревога.

Продавачът маркира покупките й една по една и попита:

— Още нещо?

Унесена в мисли, Мади понечи да поклати глава, но забеляза пакета, закачен на стената зад касата. Комплект от четири автомобилни свещи. Докато ги гледаше, си спомни нещо от изпълнената си с бели младост.

— Ако обичате, онези свещи.

— Разбира се. — Продавачът свали пакета и го добави към покупките. — Трийсет и четири долара и осемнайсет цента.

Мади му даде две двайсетачки — последните й пари в брой. Отказа найлоновия плик, напъха инструментите в платнената торба, като сложи най-отгоре престилката, за да скрие останалото, и излезе с рестото в ръка.

Екипирана сравнително адекватно, тръгна към музея. Докато вървеше покрай булеварда, си даде сметка, че няма представа какво ще стане, когато най-сетне се озове пред композицията. Лесно беше да си представи стъпките, водещи към този момент, но когато стигаше до точката, в която се изправяше пред дървената врата, екранът в главата й угасваше.

Пресече овалната градина и стигна стъпалата на музея. Както винаги, туристите тичаха нагоре и позираха до статуята на боксьора, издигната на тротоара. Мади продължи нагоре, пазарската торба я удряше леко по бедрото.

Когато изкачи стълбището, спря и се загледа към гръцката фасада на музея. Трите му крила образуваха буквата П — едното беше точно пред нея, а другите две продължаваха от двете й страни.

Остана така цяла минута, загледана как посетителите се изкачват по второто стълбище, водещо към главния вход. Огледа двора, за да забави момента, когато щеше да й се наложи да мине през вратата, и видя, че разположението на музея е абсолютно симетрично. Източното и западното крило бяха като огледални копия и създаваха ясно и твърдо усещане за равновесие.

След секунда разбра, че това не е съвсем вярно. Имаше един асиметричен елемент. От дясната й страна, в центъра на източния портик, между колоните имаше прозорец с размерите на врата, който гледаше към галериите на долния етаж. Мади погледна лявото крило и видя, че там няма прозорец.

Вгледа се по-внимателно в аномалията и рязко пое дъх. През отвора видя вертикално стъклено пано, разделено от хоризонтална подпора, с едва забележими изображения по него. Това беше „Голямото стъкло“. Прозорецът гледаше към зала, посветена на Дюшан.

Продължи да се взира в единствения прозорец, който гледаше към някоя галерия, убедена, че тук има някакво послание, което би трябвало да види. Галерията се намираше в самия център на източния портик и поради някакви абсолютно необясними причини там бяха сложили прозорец, който нарушаваше симетрията на целия музей.

Накрая се откъсна от гледката и си заповяда да изкачи стъпалата. Мина между колоните и спря за момент пред входа. Виждаше отражението си в стъклото на вратата на фона на следобедното небе. Макар да беше трудно да различи детайлите, като че ли нямаше вид на побъркана.

Бутна вратата и влезе във фоайето. Вратата се затвори зад нея. За момент настъпи пълна тишина, ако не се брояха далечните звуци на посетителите в двора.

След добре премерена пауза иззад една колона излезе мъж. Шарковски. Носеше нахлупен до веждите каскет и тъмни очила, купени от уличен продавач недалеч от музея. Изчака няколко секунди, за да се увери, че Мади няма да се появи отново, след което отвори вратата и я последва вътре.