Алек Невала-Лий
Крадецът на икони (27)

26.

От това разстояние, когато мракът още пречеше да виждат нещата в реалния им мащаб, изглеждаше така, сякаш някой е запалил пушеща факла на паркинга сред лозята. Пауъл намали и колата запълзя по пътя. Когато приближи, разноцветните светлини се превърнаха в пожарна и спасителен екип. В края на паркинга, недалеч от началото на лозето, имаше трета кола, хечбек. Гореше.

Пауъл спря на безопасно разстояние от пожара и слезе, следван плътно от Улф. Следовател от пожарната стоеше на входа на паркинга с клипборд в ръка. Когато двамата приближиха с вдигнати значки, той им препречи пътя.

— Дръпнете се. Ще ви кажа, когато можете да влезете.

Улф погледна над рамото му към пламъците.

— Ще избухне ли?

Следователят се засмя.

— Не, това става само по филмите. Но пружините на багажника и предния капак могат да изхвърчат. Няма да е приятно някоя да ви халоса между очите…

Пауъл загледа как пожарникарите обливат колата с пяна.

— Откога гори?

— От двайсетина минути. Пожарът е започнал от страната на шофьора и се е разпространил назад към багажника. Не е успял да стигне през преградата до двигателя, така че явно не е горял дълго.

— Само тази кола ли открихте? — попита Улф. — Да сте виждали зелен пикап?

Следователят поклати глава. Едва когато пламъците намаляха, Пауъл видя фигурата на мястото на шофьора. Имаше нещо объркано в тялото зад волана, нещо странно, като оптична илюзия, която нямаше нищо общо с пожара.

Накрая, когато пламъците бяха угасени и пожарникарите свалиха акумулатора според инструкциите, Пауъл и Улф бяха пуснати да продължат напред. Приближиха предпазливо хечбека и усетиха миризмата на изгорен метал и въглеводород. Пауъл виждаше бялата маса на таблото, останала от стопените предпазни възглавници.

И тогава осъзна, че човекът зад волана е без глава. Погледна през предното стъкло и видя, че вратът на мъртвия стърчи над останките от яката му. Дрехите бяха силно обгорели, но очертанията на костюма все още се виждаха. Пауъл надникна през страничното стъкло към ръцете на мъртвеца. Бяха отсечени или отрязани в китките.

Улф впери поглед в чуканчетата.

— Не знам за теб, но аз мисля, че съм виждала това и преди.

Пауъл кимна мълчаливо. Докато Улф предаваше по телефона описанието и номера на колата, той се наведе да огледа чакъла. Сивите камъчета около хечбека бяха почернели от саждите, но на няколко метра по-нататък видя следи от нещо тъмно и мокро.

— Убили са го там — каза Пауъл на Улф, която тъкмо затваряше. — Най-малко един изстрел в главата. После са го сложили зад волана и са му отрязали главата и ръцете.

Улф клекна да разгледа окървавения чакъл.

— Май доста са бързали.

— Така изглежда. Обикновено подобни тела се изхвърлят на пристанището. Явно наистина са бързали…

Пауъл отиде до края на паркинга и огледа няколкото съборени рамки.

— Двойна игра — каза Улф над рамото му. — Крадецът е донесъл картината тук и някой го е убил заради нея.

— Възможно е — каза Пауъл, макар че не можеше да повярва, че извършителят на обира може да свърши толкова скоро след удара. Беше минал по-малко от час и половина, откакто бяха изгубили пикапа по тъмните улици и се върнаха при имението навреме да видят как патрулните коли спират пред главния вход.

Върнаха се в имението, където гостите още стояха на развълнувани групички на поляната. Господарската спалня на втория етаж беше претъпкана. Арчвадзе стоеше в ъгъла с телефон до ухото. До него беше асистентът му Костава. На няколко крачки от тях Наталия Онегина говореше бързо на полицейския началник, чиято къса прическа беше толкова прецизна, че сякаш някой беше подрязал част от черепа му. Макар че не можеше да чуе думите на Онегина, Пауъл усети, че тя е загрижена не толкова от кражбата на картината, колкото от провалянето на партито й.

Арчвадзе прибра телефона в джоба си и каза на руски:

— Наталия, успокой се, моля те. — Обърна се към полицейския началник и продължи на английски: — Моите извинения. Много е разстроена.

Пауъл извади значката си и се приближи.

— Извинете, но се питах дали не мога да ви задам няколко въпроса…

За негова изненада Арчвадзе моментално позна значката.

— Вие сте от Лондон. Какво правите в тази част на света?

— Следяхме къщата ви — каза Пауъл. — Имахме основания да смятаме, че ще бъде извършено престъпление, но не точно обир.

Арчвадзе присви очи.

— И какво точно смятахте, че ще се случи?

— Мислехме си, че може да има опит за изнудване — каза Улф и също показа значката си. — Кой друг знаеше, че картината е тук?

— Никой — каза Арчвадзе и в следващия момент се поправи. — Е, няколко души знаеха, разбира се. Наталия и аз. Костава и неколцина от охраната. Инвестиционният мениджър и адвокатът ми.

Пауъл си записа това в бележника.

— Картината беше ли застрахована?

— От мига, в който напусна аукционната къща. — Арчвадзе махна нетърпеливо с ръка. — Моля ви, не става въпрос за парите. Мога да си позволя загубата. Но самата картина е незаменима.

— Да, представям си. — Докато Пауъл поглеждаше бележника си, вниманието му беше привлечено от нещо, което си беше записал по-рано вечерта.

— Ами свидетелите, които са видели крадеца? Познавате ли ги?

— Мисля, че се срещнах за кратко с момичето — каза Арчвадзе. — Никога по-рано не я бях виждал. Колкото до другия, май изобщо не съм се запознавал с него. Наталия, ти помниш ли го?

Наталия, която следеше разговора, поклати глава.

— Не. Помня обаче момичето. Направи ми впечатление на много умна. Не зная какво правеше тук.

Костава се обади за първи път. Акцентът му се оказа значително по-силен от този на работодателя му.

— Тя беше в списъка на гостите. Като партньорка на друг поканен. Той лично ни се обади. Каза, че работи за голям инвеститор в изкуството. Проверихме твърденията му и приехме. — В края на тази явно необичайно дълга за него реч гласът му трепереше. — Те съучастници ли са?

— Не сме сигурни — каза Пауъл. — Знаем обаче, че пикапът за бягство е бил маскиран като кола за извозване на боклук. Как е успял да влезе вътре?

Костава започна многословно обяснение, от което Пауъл разбра, че той не е поръчвал пикапа, но го е пуснал в имота, тъй като си е помислил, че е бил извикан от кетъринга. Когато осъзнал, че никой не е викал пикапа, той вече бил изчезнал.

След като асистентът свърши, Арчвадзе се намеси отново.

— Ако нямате нищо против, предпочитам да отговоря на въпросите ви някой друг път. Ако имате нужда от помощ, можете да се свържете с адвоката ми. — Записа име и номер на гърба на визитка с цвят на слонова кост. — Заповядайте…

Даде визитката си на Улф и поведе останалите в отсрещния ъгъл. Пауъл го остави на мира и влезе в кабинета, където криминалистите снемаха отпечатъци от всяка повърхност. Докато разглеждаше дупката във вратата на килера, му хрумна още нещо.

— Според показанията на момичето крадецът е държал пакет или плик точно с размерите на изчезналата картина. Не е носил никаква торба или друг багаж.

— Точно така — каза Улф и застана до него. — Нищо, с изключение на револвер.

— Което означава, че е зарязал инструментите си. — Погледът на Пауъл се плъзна по бюрото, стола и лавиците. Той си сложи ръкавици, надникна в кошчето и разрови смачканите листа.

Накрая отиде до книжните шкафове. Провери зад всички томове, като ги сваляше по пет-шест наведнъж. После заобиколи и видя тясната пролука между шкафа и стената. Бръкна вътре и пръстите му напипаха кожен ремък.

Извади находката. Докато останалите се събираха около него, той сложи чантата на бюрото и я отвори. Както беше очаквал, вътре откри малка бормашина с трион, както и останалите инструменти. Постави ги един по един на бюрото. Докато пъхаше пръст през дупката на дъното, си отбеляза, че крадецът не е донесъл нищо освен онова, което е смятал да използва.

Забеляза, че полицейският началник е застанал до него, и попита:

— Свидетелите тук ли са още?

— Засега. — Началникът взе бормашината и я претегли в ръцете си. — Държим ги отделно, докато не решим какво да правим с тях. Технически не са извършили никакво престъпление. Ако искате да говорите с тях…

— Искам — заяви Пауъл.

Обърна гръб на бюрото и направи справка с бележките си, като преглеждаше какво са казали свидетелите. В показанията им имаше неясни моменти и ако искаше да разбере какво се е случило тук, трябваше да уточни нещата, докато все още може. Затвори бележника и каза:

— Добре. Първо ще говоря с момичето.