Алек Невала-Лий
Крадецът на икони (44)

43.

Когато Пауъл и Улф стигнаха при клуба, пред вратата вече имаше опашка. Клиентите бяха предимно руснаци от всякаква възраст, жените с рокли с гол гръб и златно ламе. Самата Улф носеше атрактивна копринена блуза, достатъчно широка да скрие колана от ластичен бинт, който държеше пистолета на кръста й.

Тръгнаха по коридор с пластмасови листа и улични лампи и изкачиха стъпалата към основния салон — слабо осветено помещение с огледални колони и месингови парапети. Масата им беше дълбоко в Сибир. Дансингът пустееше, момичетата бяха в гримьорните за смяна на тоалета.

След като се настаниха, Пауъл си сложи слушалката. Видя, че не е единственият човек в ресторанта с подобно устройство.

— Централа, на място сме — тихо каза той, докато Улф поръчваше бутилка вино.

— Разбрано — каза Барлоу. — Ще сме готови след пет минути. Ще разберете, когато излезем на позиция.

Пауъл огледа слабо осветения клуб. Служебният му пистолет беше в скосен кобур високо на кръста му. Тежестта му определено му действаше успокояващо.

— Някакви проблеми дотук?

— Не. Няколко лампи на алеята не светят, вероятно има проблеми с жиците. Ще се справим и така.

Пауъл искаше да научи повече за това, но преди да успее да попита, видя Шарковски и Миша. Седяха в ъгъла, с гръб към стената и гарафа водка пред тях. Миша пресуши чашата си на екс. Заради коляното си, което бе натрошено от куршум година по-рано, имаше склонност към пиенето.

— Държим под око главната и второстепенната цел — тихо каза в микрофона Пауъл.

Още докато го казваше, светлините угаснаха съвсем и гръмна музика. Прожектор очерта цветен кръг на сцената. Иззад завесите се появиха осем жени с пера и лози на главите и затанцуваха със сковани механични движения. Пауъл разбра, че си дават сметка, че Шарковски ги гледа.

Хвърли поглед към Улф. На идване тя си беше сложила грим и лицето й не бе така бледо както обикновено. Наляха им вино и Пауъл се изненада, когато тя отпи.

— Мислех, че не пиеш.

— Не пия — каза Улф и се изчерви. — Но ако не докосна чашата си, ще се набия на очи. Освен това съм напрегната.

Пауъл също отпи глътка. Огледа се и видя още няколко членове на братвата. Тихо докладва позициите им на Барлоу, който предаде информацията на тактическите екипи при трите входа. Не спомена, че тълпата го безпокои. Имаше прекалено много хора.

Улф, която продължаваше да отпива бързи нервни глътки, леко го побутна по рамото.

— Виж там. Едва ли е нещо важно, но на нашия човек му звънят.

Пауъл се обърна и видя, че Шарковски се взира в телефона си. После ворът се намръщи и вдигна апарата към ухото си. Помълча, отговори и затвори. Каза нещо на Миша. Миша също каза нещо, но старецът само поклати глава.

— Току-що засякохме обаждане — каза Барлоу в ухото му. — От Иля.

Пауъл погледна двамата мъже, които продължаваха разговора си — сигурно едва се чуваха един друг от оглушителната музика.

— Какво каза?

— Иска среща. Чака при аквариума на алеята, готов е за размяната. — Барлоу замълча, сякаш беше закрил микрофона с длан, после отново се включи. — Пращам екип след него. Запазете спокойствие. Само ми кажи какво прави целта.

С периферното си зрение Пауъл видя, че Шарковски и Миша стават и тръгват през клуба. Забеляза, че дясната ръка на Миша е плътно до тялото му.

— Тръгват към западната страна на клуба. Втората цел има скрито оръжие.

— Не ги изпускайте от очи — каза Барлоу. — Улф, остани на място. Наблюдавай останалите. Пауъл, лепни се за основната цел и докладвай какво прави. Действайте.

Пауъл вече беше станал. Докато се надигаше с разтуптяно сърце, усети как огромната машина на рейда се преконфигурира, готова да се задейства по негов знак. Прошепна инструкции на Улф и тръгна през салона, без да сваля поглед от двамата мъже, които вървяха към стълбите за долния етаж. Дръпна се да направи път на един сервитьор, който се провря покрай него с поднос хайвер и костур, и си заповяда да изчака. Преброи до пет и тръгна надолу по стълбите.

На приземния етаж манекен без глава стоеше на пост до едно канапе. Коридорът минаваше перпендикулярно на стълбите. Пауъл надникна зад ъгъла тъкмо навреме, за да види как Шарковски и Миша изчезват в една стая в дъното на коридора и затварят вратата. Опита се да си спомни плана на клуба.

— Влязоха в офиса на северната страна на приземния етаж. Не виждам какво става вътре.

— Разбрано — след кратка пауза каза Барлоу. — Наблюдавай вратата. Идваме.

— Добре. — Пауъл извади пистолета си. Устата му беше пресъхнала. Докато се вслушваше в глухия тътен на музиката горе, се запита какво ли правят двамата. Иля се беше обадил с предложение за размяна, но аквариумът нямаше да е толкова безопасно място като съда, така че двамата трябваше да се погрижат да се въоръжат подходящо…

Изтече половин минута. Пауъл тъкмо се канеше отново да заговори в микрофона и да попита къде се бавят толкова, когато зад затворената врата се чуха два приглушени изстрела.

— По дяволите! — изруга Пауъл. — Централа, тук долу се стреля. Разбрахте ли?

И без да чака отговор, хукна напред. В средата на коридора имаше втора врата, която беше отворена. С насочен напред пистолет Пауъл погледна през нея и видя изоставена кухня с ръждясващи уреди. Шмугна се вътре и зае позиция само на няколко крачки от вратата на офиса.

Насочи пистолета и зачака вратата да се отвори. Надяваше се, че движещата сила, която го беше довела дотук, няма да го изостави.