Алек Невала-Лий
Крадецът на икони (47)

46.

— Не знам какво си намислил, но няма да се получи — прошепна Шарковски, докато се промъкваха през ресторанта. — Това може да свърши само по един начин…

Иля не отговори. Стигнаха вратата към алеята и излязоха навън, като минаха между масите на терасата. Иля не изпускаше агентите от очи. Макар че по-едрият от двамата, онзи с радиостанцията, очевидно беше началникът, вниманието на Иля непрекъснато се насочваше към другия — към англичанина, който го беше заговорил в коридора.

— Да не сте мръднали — каза им Иля.

Отново опря оръжието в главата на Шарковски, макар че ръката вече го болеше от дългото напрежение, и заотстъпва заднешком по дъските. Щом се отдалечиха на достатъчно разстояние, прошепна:

— Слушай ме внимателно. Когато слезем долу, ще видиш отвор между дъските и пясъка. Слизаме там. Първо ти. Паркингът е на сто крачки на запад. След като минем през оградата, тръгваме към пикапа.

Макар че гласът му беше спокоен, нямаше представа дали планът ще проработи. Първоначалното му намерение беше да се върне по пътя, по който беше дошъл, но това вече не беше възможно. Поне един екип сигурно вече покриваше алеята и въпреки че беше изгасил уличните лампи, нямаше шанс да се измъкне.

На ръба каза на Шарковски да се обърне, за да стигне пръв до стълбите. Погледна назад и видя, че агентите са останали на мястото си, както им бе наредил.

Слязоха на пясъка. Отворът в дъските беше точно пред тях.

— Мърдай — каза Иля и бутна стареца напред. — Имаш само един шанс.

Шарковски се пъхна през тесния отвор. Иля го последва. Миришеше на сол и нечистотии, земята беше покрита с боклуци, довети през отвора.

Шарковски вървеше на крачка пред Иля. От плажа зад тях се чуха гласове. Иля знаеше, че няма да им отнеме много време да открият къде са изчезнали.

Бяха изминали по-малко от половината разстояние, когато Шарковски понечи да го фрасне. Иля очакваше подобен ход и блокира удара с лекота. Едва когато усети как кракът на стареца се плъзва леко по неговия, разбра, че се е хванал на стар трик от борбата.

Шарковски го подсече в глезена и Иля полетя с лице към пясъка. Моментът продължи сякаш цяла вечност… а после една ръка го стисна за гърлото. Иля посегна с разперени пръсти към лицето на Шарковски, но той успя да се дръпне навреме. Дъхът му беше топъл и вонящ.

— Харесва ли ти това, чифутино?

Докато хватката около врата му се стягаше, Иля разбра, че нощта на разплатата се изплъзва. Вдигна револвера да стреля, но пръстите на стареца се впиха между жилите на китката му и той отпусна ръка само за миг, но това беше достатъчно. Последва рязко извиване на ръката и Иля изпусна револвера.

Шарковски го вдигна. В секундата преди да дръпне спусъка, Иля успя да напипа някакво дърво. Замахна напосоки, удари револвера и той отлетя някъде встрани.

Без да спира нито за миг, Шарковски извади нещо лъскаво от кания на глезена си. Иля се мъчеше да си спомни дали е претърсил краката на стареца, когато видя сребристия проблясък. Пареща рана се отвори на скулата му, точно под дясното око, и по лицето му потече топла кръв.

Иля извади ножа, който беше взел от кухнята в Хамптънс. Нямаше болка, поне засега, но той знаеше, че му остават само секунди ясна глава. Канеше се да нападне, когато чу стъпки по пясъка. Наблизо имаше още някой.

Сякаш по взаимно съгласие двамата отстъпиха назад и се скриха зад двата най-близки бетонни стълба.

— Тече ти кръв, а? — дрезгаво прошепна Шарковски. — Добре те резнах.

Иля — дишаше тежко — не отговори. Надникна иззад стълба и видя светлината на фенерче. Приближаваха се двама. Миг по-късно светлината угасна. Агентите използваха фенерчето само от време на време, за да не се превърнат в мишени, но беше ясно, че се приближават бързо.

Трябваше му по-малко от секунда да стигне до заключението, че няма избор. Бързо тръгна в мрака през навятия пясък, после се затича.

Отпред се появи сив правоъгълник. Иля стигна мрежата, пъхна пръсти през телените ромбове, дръпна и част от мрежата се повдигна. Той се промуши през отвора. Сакът му се закачи в телта. Той се опита да се освободи, но ремъкът се беше увил. Отряза го с ножа си, дръпна сака и се озова под рампата, водеща към алеята.

Паркингът пустееше. Иля напусна прикритието на рампата и се затича между редиците коли. Миг по-късно разбра, че паркингът е обграден. Зад себе си чу дрънчене на метал — някой прескачаше оградата. Не се обърна да види кой е.

Не знаеше дали Шарковски се е измъкнал, но се надяваше да е така. Всичко, което ворът командваше, беше станало на пух и прах и той имаше само един възможен изход. Щеше да потърси убежище при чекистите. И именно там, на самия край, докато благодареше за оказаната му помощ, щеше да открие чакащия го Скит.