Алек Невала-Лий
Крадецът на икони (12)

11.

Галерината отвори вратата на галерия „Лермонтов“ и Мади незабавно я разпозна като класически тип — стройна европейка с лъскава прибрана на опашка коса и едва забележимо кафяво червило. Всъщност приличаше много на самата Мади, което не бе изненадващо. Макар и дискретен гей, Лермонтов разбираше колко е важно да се заобикаля с излъскани млади жени.

— Добър ден — хладно каза галерината. — Имате ли уговорена среща?

Мади усети погледа й върху лицето си и разбра, че галерината я е разпознала като представителка на собствения й вид, домашно животно, успяло да излезе от плен.

— Идвам да се видя с Алексей.

След като я измери още веднъж с поглед, галерината й направи знак да влезе и изчезна в коридора. Останала сама, Мади огледа фоайето, което бе обзаведено така, че да напомня салон от началото на миналия век. На преден план гордо се мъдреше един късен Пикасо във великолепна рамка на Хейденрик.

Докато разглеждаше картината, която изглеждаше повече жест към публиката, отколкото израз на вкуса на самия Лермонтов, чу зад себе си глас.

— Милото ми момиче. Радвам се да те видя.

Обърна се и се озова пред сивите очи на Лермонтов. Не го беше виждала повече от година. Изглеждаше малко остарял, с по-остри черти. Наведе се напред и я целуна леко по бузите, обвивайки я в аромата на одеколон. Континенталният поздрав беше донякъде преструвка. Въпреки цялата си убедителна изтънченост той бе роден в Уошингтън Хайтс.

Лермонтов я пусна от прегръдката си и я изгледа критично.

— Изглеждаш доста добре.

— Ти също — отвърна Мади. Както винаги, Лермонтов беше облечен безупречно, от джобчето на сакото му се подаваше кърпичка с цвят на корал. За един непознат сигурно изглеждаше роден за такъв начин на живот, но Мади виждаше в тази елегантност нещо повече от перчене. — Надявам се да не съм дошла в неподходящ момент.

— Ни най-малко. — Лермонтов тръгна към рецепцията, където галерината вече беше заела мястото си. — Какво ще кажеш да се разходим?

— Чудесно. — Мади го гледаше как дава инструкции на галерината. За седемдесетте си години Лермонтов беше в завидна форма. Мади си спомни, че на младини бил шампион по скуош. След смъртта на баща му, който притежавал верига бакалии в града, се заел с лов на шедьоври в чужбина. И, подобно на нея, нито веднъж не погледнал назад.

Щом излязоха и галерията остана зад тях, Лермонтов попита:

— Защо искаш да знаеш за Арчвадзе?

Мади влезе в крачка с галериста.

— Първо трябва да ми обещаеш, че няма да действаш на базата на тази информация. Поемам риск с идването си при теб.

— Наясно съм с това. Обещавам, че всичко, каквото кажеш, ще си остане между нас.

— Добре. — Мади пое дъх и скочи с главата напред. — Смятаме, че той е купил Étant Donnés. — Бързо описа как са стигнали до това заключение и обясни значението на червената хептаграма. — В момента съставяме досие. Искам да знам миналото му, навици, вкусове и така нататък.

— Той е олигарх — каза Лермонтов, сякаш това беше напълно достатъчно. — Никога не съм се срещал с него, но съм сигурен, че желае само онова, което е голямо и скъпо. Жена му изглежда по-култивирана, но що се касае до самия Арчвадзе…

— Но точно това изглежда странно. Олигарх, купил такава картина, би продънил ушите на света с придобивката си. Защо да плащаш единайсет милиона долара за нещо и никой да не разбере, че е твое?

— Отличен въпрос. Както казваш, олигарсите не се отличават с непоносимост към рекламата. Трябва да има основателна причина да си мълчи. Какво знаеш за политическата му дейност?

— Той е грузинец, така че не може да е влюбен в Русия. Заложил на Революцията на розите, с което си спечелил врагове в лицето на Путин и приятелчетата му. Смятали да го съдят за финансови измами, така че заминал за Ню Йорк. Оттогава използва богатството си да минира руската политика в Грузия и спонсорира опозицията на Кремъл, но въпреки това си остава един от най-богатите хора на света. Ако успеем да отгатнем каква ще е следващата му покупка, това може да се отрази добре на фонда.

— Това ли е всичко? — Влязоха в парка и тръгнаха по една алея успоредно на Кълъмбъс авеню. — Чудех се дали не се интересуваш от него поради лични причини. Той е богат, незапознат със света на изкуството, с вкус към скъпото. Не ти ли е хрумвало, че може да си търси съветник?

Мади се изчерви, че е прочел мислите й с такава лекота.

— Дойдох заради Ренард.

— Разбира се. И съм сигурен, че не е имал нищо против да споделиш подобна важна информация с бивш работодател. — Лермонтов спря под дърветата. — Доволна ли си при него.

— Много — каза Мади. Отговорът беше автоматичен и тя бе доволна, че не се е поколебала. — Харесвам работата си. Научавам бизнеса и как мислят купувачите. Това е нещо, което досега не разбирах.

— И въпреки това си е пилеене на талант. Колкото и да се опитваш да го скриеш, знаеш за изкуството не по-малко от всеки друг, когото познавам, освен това имаш око за нещо неуловимо, което банкерите никога не биха оценили. Изкуството няма нищо общо с финансите. Колкото по-скоро приемеш това, толкова по-добре. — Галеристът погледна към парка. — Хората купуват произведения на изкуството поради много причини, не всички от които са рационални. Да приемем, че си права и че купувачът наистина е Арчвадзе. Запитвала ли си се защо се е спрял точно на тази картина?

— Не е трудно да се досети човек. Това е една от най-желаните творби, появила се на търг от години…

— Което не обяснява желанието му да се сдобие с нея. — Лермонтов седна на една пейка и внимателно нагласи ръбовете на панталоните си. — Етюдът е наистина поразителен, но трудно може да се живее с него. Човек, който купува произведения на изкуството, за да впечатли другите, както правят повечето олигарси, би предпочел нещо не толкова гротескно. Това ме кара да се запитам дали няма някаква друга причина. В края на краищата тази картина е уникална и повторната й поява сама по себе си повдига въпроси. Не ти ли се струва странно, че такъв важен етюд може да е бил изгубен за толкова дълго?

Мади седна до него и усети дъските на пейката по гърба си през блузата.

— Възможно е да е била излагана и преди. В началото на кариерата си Дюшан е представял свои работи в Париж, на едно изложение на име Сексион д’Ор. Една от творбите му е отбелязана без заглавие. Никой не знае коя е била картината, но е напълно вероятно да става дума за този етюд.

— Това е много важен момент — каза Лермонтов. — На твое място бих проучил подробно обстоятелствата около тази изложба. Знаеш ли какво означава Сексион д’Ор?

Мади имаше достатъчно знания по френски и история на изкуството, за да отговори веднага.

— Златното сечение.

— Но това не е всичко. Изложението било кръстено от брата на Дюшан, Жак Вилон, който попаднал на концепцията в една книга на Жозефин Пеладан. Името сигурно не ти говори нищо, но навремето Пеладан била една от водещите окултисти във Франция. Наред с всичко друго била основателка на френския орден на розенкройцерите. Друг важен член бил композиторът Ерик Сати, който станал един от най-близките приятели на Дюшан. Чувала си за тези кръгове, разбира се…

— Споменавал си ги — каза Мади. — Но знам само, че са били някакво тайно общество.

— Понякога не чак толкова тайно — каза Лермонтов. — Винаги си била изключително добра с историята. Едва ли е нужно да ти казвам, че розенкройцерите са имали ключово влияние върху символизма и оттам върху дадаизма. И остават активни и до днес, често в изненадващи форми. Вземи например Революцията на розите, която Арчвадзе твърди, че е финансирал. Поддръжниците на опозиционната партия в Грузия нахлули в парламента с рози в ръце. Откъде им е дошла тази идея? Подобни неща не са случайни.

Докато слушаше, Мади си спомни, че розенкройцерите бяха една от тайните страсти на Лермонтов. Може би като гей и съответно член на група, обхващаща всички социални прослойки, висши и нисши, със собствени кодове и тайно знание, той бе особено чувствителен към идеята за подобни сили, действащи в историята.

— Не съм сигурна какво се опитваш да ми кажеш.

— Казвам само, че в света на изкуството и тогава, и сега има течения, за които може и да не знаеш. Някои от тях влияят върху художествени школи, а други могат да повлияят върху нечие решение да купи конкретна картина. Във всеки случай, възможно е да е имало и по-належащи причини Арчвадзе да прояви интерес към етюда. Например момичето му. Какво знаеш за нея?

Мади си помисли, че Лермонтов сменя прекалено бързо темата, сякаш се безпокои, че е недискретен.

— Знам, че отваря галерия в Лондон. Макар че не съм сигурна колко на сериозно да приемам това.

— Тя определено е била сериозна в желанието си да се изтъкне пред онези, които имат значение. Някои от нас дори се питаме дали тя не е движещата сила зад придобивките на Арчвадзе. Кой знае? Може тя да го е помолила за картината. Мисля, че рожденият й ден е скоро. И той би поискал да го отпразнува със стил.

На Мади й потрябва по-малко от секунда да стигне до очевидното заключение.

— Парти ли ще има?

— Ако ти беше застаряващ олигарх с красива млада приятелка, нямаше ли да се възползваш от възможността да изразиш любовта си? Чувам, че къщата му била истинско чудо. Предполагам, че ще направи всичко по силите си да я напълни.

Мади се вкопчи в желязната облегалка на пейката. Вече не виждаше другите лица в парка. После се отпусна и се усмихна сладко на Лермонтов. Пресегна се и нежно оправи възела на вратовръзката му, който бе малко накриво.

— Мислиш ли, че ще успееш да ми уредиш покана?

— Светът на изкуството помага на онези, които сами се рекламират. — Лермонтов я изчака да оправи вратовръзката му и стана, като й направи знак да остане на мястото си. — Ако искаш съвет от мен, по-добре се заеми с розенкройцерите. Не съм първият, видял връзка между тях и Дюшан. И ако ги разбираш добре, когато се срещнеш с Арчвадзе, може да откриеш, че имате за какво да поговорите.

Поклони й се изискано за сбогом — жест, лъснат като обувките му — и тръгна обратно към галерията. Мади остана на пейката. Ако имаше парти, щеше да присъства на него. Розенкройцерите бяха едно, но имаше и друго общество, далечно, но не толкова тайно, което също владееше значителна сила. Светът на изкуството имаше собствени ритуали, церемонии и пароли, а доколкото знаеше, тя все още беше част от него.