Алек Невала-Лий
Крадецът на икони (11)

10.

Шарковски натисна звънеца на мебелния магазин срещу панаирната площ под ръждивите релси на издигнатия влак. Всички капаци бяха спуснати с изключение на онзи на входа, където се появи старец с очила. Старецът открехна вратата, погледна четиримата на тротоара и каза:

— Само трима. Аршак каза така.

Шарковски се обърна към другите, които се бяха сгушили под жълтия навес, за да се скрият от дъжда. Иля се дръпна, очаквайки да му кажат да остане, и леко се изненада, когато Шарковски се обърна към Женя и му каза:

— Остани тук. Дай торбата на Миша.

Женя примигна, но не каза нищо. Свали брезентовата торба от рамото си и я даде на Миша, куцащия бияч, с когото Иля се беше срещнал за кратко в клуба. После се обърна, извади пакет цигари от вътрешния си джоб и запали, докато другите влизаха в магазина. На оранжевия пламък на запалката Иля видя на лицето му нещо като негодувание.

Помещението беше огромно и тъмно, същински лабиринт от канапета и столове. От тавана висяха навързани празнични лампички и осветяваха златната сърма по колоните. В центъра, който беше единственото добре осветено място, имаше кушетки и отоманки, подредени около тъмночервен килим. На най-близкото канапе седяха трима мъже. В скута на единия имаше малка раница.

— Включи осветлението — нареди Шарковски. — Искам да виждам цялото помещение.

Собственикът отиде до електрическото табло. Започна да натиска копчетата едно по едно и се появиха скритите досега участъци, разкриващи последователни редове с легла, писалища и маси. Иля огледа изложбената зала. Като се изключеха тримата на канапето, магазинът бе пуст.

Докато приближаваха арменците, Иля видя, че двамата от двете страни са съвсем млади, току-що излезли от училище, докато третият изглеждаше към трийсетте. Когато разстоянието между двете групи се скъси достатъчно, Шарковски излезе напред. Мъжът в средата го посрещна и двамата се здрависаха два пъти, като първо стиснаха десните, после и левите си ръце. Шарковски отстъпи назад и се загледа в младия мъж.

— Как е дядо ти, Аршак?

Аршак махна уклончиво с ръка.

— За приказки ли сме дошли, или да правим бизнес?

Шарковски като че ли не се смути от тази проява на нетърпение.

— Щом искаш, нека е бизнес. Можем да започнем веднага.

По негов сигнал Миша излезе напред с брезентовата торба, която леко изтропа, когато я постави на земята. Единият от младите арменци, момче с оперирана заешка устна, клекна и я отвори. След като се увери, че съдържанието е наред, Аршак подхвърли на Миша затворена найлонова торба.

— А играчките?

Шарковски му подаде цифров фотоапарат. Преди да го включи, Аршак сравни серийния му номер с номера, записан на листче, което извади от джоба си, след което огледа внимателно картата памет. Пъхна картата обратно, включи устройството и разгледа изображенията на малкия екран. В настъпилата тишина Иля чу грохота на влак по релсите отгоре.

Аршак като че ли остана доволен от видяното.

— Наред ли са?

— Да — каза Шарковски. — В Ленинакан са. Веднага щом кажем, ще ги доставят.

— Добре. — Аршак кимна на момчето с раницата и то я остави в краката на Миша. — Както се разбрахме. Половината сега, половината при доставката…

Миша отвори раницата. Беше пълна с пачки банкноти. Докато наблюдаваше размяната, Иля си помисли, че Шарковски никога не би се съгласил на такава сделка преди десет години, когато конфликтите в различни точки на света бяха по-сигурен източник на доходи. Дори в най-добрите случаи обаче, моментът с размяната на толкова много пари си оставаше опасен, и Иля наблюдаваше арменците много по-бдително от обичайното. Внезапно някакво неочаквано движение привлече погледа му.

Срещу Иля имаше тоалетна масичка с овално огледало, чиято сребриста повърхност отразяваше гардероба зад него. Гардеробът беше голям и широк, с двойна врата от пресована дървесина.

Докато гледаше отражението, едното крило на вратата се отвори няколко милиметра.

Иля се обърна. Преди да успее да извади револвера си някой изрита вратата — четвърти мъж в тъмния гардероб. Държеше насочена напред пушка.

— Оръжията на пода — тихо каза Аршак.

Иля се обърна, като продължи да следи мъжа с пушката, който излизаше от гардероба. В ръцете на другите арменци също имаше оръжия. Миша, който беше хванат приклекнал, изглеждаше бесен. Лицето на Шарковски беше като издялано от камък.

— Това ли искаш наистина?

— Оръжията — каза Аршак и навря пистолета си в лицето на стареца. — Не се майтапя.

След секунда Шарковски кимна едва забележимо. Иля извади револвера от колана си и го сложи на пода, без да откъсва очи от арменците. Миша и Шарковски направиха същото, след което вдигнаха ръце на тила си, както им бе наредено.

Момчето със заешката устна ги обискира един по един. Докато търпеше поредното унижение, Шарковски наблюдаваше Аршак с нещо като научна безпристрастност.

— И какво означава това?

— Начин за намаляване на разходите — отвърна Аршак и свали пистолета си. — Напоследък парите са кът.

Онзи с белега се изсмя, от което белегът се очерта по-ясно.

— И кой от вас ще ни спре? Чифутинът ли?

И сръчка грубо Иля в гърдите с пистолета си. Иля сведе поглед. На масата до канапето имаше лампа, абажурът й беше увит в целофан. Преди пистолетът да го сръчка за втори път, Иля се извъртя с цялото си тяло и сграбчи момчето за китката.

Момчето впери поглед в него. Без да се извръща, Иля грабна лампата с другата си ръка и като на забавен кадър я стовари в лицето му. Чу хрущене на разбити зъби и видя замъглено движение с крайчеца на едното си око, когато мъжът от гардероба вдигна пушката и изкрещя нещо. Миша сграбчи цевта и я отклони в мига, когато оръжието изтрещя — и гърдите на втория младеж изчезнаха зад облак от кръв.

С писнали уши Иля падна на коляно и изтръгна пистолета от ръцете на момчето. Усети как пръстите му се свиват около дръжката, после замахна. Пред очите му бе паднала червена пелена с изключение на тесния блестящ тунел, насочен право в лицето на Аршак. Когато светът се избистри, момчето беше на земята и плачеше, а белегът му не се виждаше от кръв. Другото момче лежеше мъртво на пода. Миша държеше пушката. Аршак, който бе с вдигнат, но насочен към нищото пистолет, се озова срещу двама въоръжени.

— Добре…

— На пода — каза Шарковски. — С носа на килима. Не ме карай да повтарям.

Аршак и оцелелият стрелец легнаха на пода. Нужно бе известно време да привлекат вниманието на момчето с белега, но няколко шута го убедиха също да се просне по корем. Иля взе револвера си. Докато покриваше арменците с пистолет във всяка ръка, Шарковски каза на Миша да доведе Женя, след което се обърна към собственика.

— И ти ли си в играта?

— Не. — Собственикът бе пребледнял като платно. — Видях само трима. Този се е вмъкнал незабелязано…

Гласът му затрепери.

— Достатъчно — сряза го Шарковски. — Дай ми въже.

Миша се върна с Женя, който трепереше от възбуда. Вързаха арменците с въже от склада и прецениха положението. Парите в раницата бяха кукли — пачки нарязана хартия с истински банкноти отвън. Шарковски взе една и я показа на Аршак, който още лежеше на пода.

— И каква беше останалата част от плана?

Аршак не отговори. Шарковски хвърли пачката в лицето му и се обърна към собственика.

— Този килим е съсипан. Колко искаш за него?

Собственикът се замисли за момент.

— За теб? Да кажем, триста.

— Триста? — слисано повтори Шарковски. — За този боклук? Струва най-много двеста и петдесет…

— Но това е вълна — възрази собственикът и клекна, за да покаже етикета. — Чепкана на ръка.

Шарковски изсумтя и даде знак на Женя, който след рязко сръчкване извади пачка от задния си джоб и отдели три банкноти. Собственикът ги взе безмълвно.

Шарковски обърна гръб на останалите и взе една възглавница от канапето. Без да му се нарежда, Миша пристъпи напред и стъпи върху врата на момчето със заешката устна.

С вида на човек, натоварен с досадна, но необходима задача, Шарковски сложи възглавницата върху главата на момчето и опря пистолета в нея. Изстрелът прозвуча приглушено, като от тапешник. Шарковски отиде при мъжа от гардероба и стреля отново. Две тъмни локви бавно се разпълзяха по килима, оставяха неравни очертания около труповете.

Когато спряха при Аршак, той не каза нито дума. Очите му бяха отворени и сухи; трепна само когато усети натиска на крака на врата си. Шарковски взе разпердушинената вече възглавница и я нагласи на главата му.

Опря пистолета в нея и дръпна спусъка. Нищо. Шарковски опита отново. Пистолетът изщрака, но не стреля. Единственото открито око на Аршак погледна несигурно нагоре.

— Шибаният боклук засече — каза Шарковски и се обърна към Иля. — Дай ми оръжието си.

Иля му подаде револвера с дръжката напред и взе пистолета. Без никакво бавене Шарковски опря оръжието във възглавницата и стреля. Изправи се, върна револвера на Иля и се обърна към собственика.

— Можеш ли да се погрижиш за това?

Собственикът не можеше да откъсне поглед от четирите трупа.

— Да. Ще се погрижа.

— Добре.

Шарковски кимна на Женя да вземе оръжията. Наложи се да повтори два пъти заповедта преди пребледнелият Женя да вземе и брезентовата торба. Пушката и пистолетите също влязоха вътре, заедно с цифровия фотоапарат. Миша извади носна кърпа, взе изхвърлената от пушката гилза и я прибра в джоба си. Оставиха куклите.

Отвън още валеше. Капакът се спусна зад тях с противно скърцане. Докато вървяха по тротоара, Иля различи Уондър Уийл в далечината. Видя, че представлява колело в колело.

— Ама че загуба на време — каза Шарковски. Протегна ръка, та дъждът да измие кръвта от пръстите му. — Не беше лесно да се уреди тази сделка. Но не всичко е изгубено. Винаги можем да намерим друг купувач…