Алек Невала-Лий
Крадецът на икони (42)

41.

— Господа, имаме разрешително — каза Барлоу.

Стаята за инструктаж беше претъпкана с хора от тактическия отряд. Пауъл си взе диплянка от купчината до вратата, потърси някое свободно местенце и накрая успя да се промъкне в ъгъла до Улф.

Барлоу, само по риза и вратовръзка, стоеше пред екран с презентация.

— Както повечето от вас знаят, работим по този случай от седмици. При нормални обстоятелства щяхме да изчакаме купувачът да получи доставката, но тъй като един окаян некадърник е забравил как да зашие батериите в джоба си, ще се наложи да избързаме.

Последва лек смях, насочен предимно към Кандински, който стоеше с пламнало лице в другия ъгъл.

— Досега можехме да разкриваме подробности само на някои от вас — продължи Барлоу. — Но тъй като предстои да действаме, е редно да чуете цялата история.

Натисна един клавиш на лаптопа и на екрана се появи снимка на арменец.

— Това е Аршак Гаспарян, кандидат гангстер от Шийпшейд Бей — каза Барлоу. — Бил е на път да осъществи оръжейна сделка с Шарковски, когато изчезнал заедно с три от приятелчетата си. Няколко дни по-късно бяха намерени на един строеж в Гоуанъс, като изключим лицата и кожата на пръстите им. Така нашият човек останал с пратка оръжия и без купувач.

Барлоу премина на следващия диапозитив.

— Това е Гарегин Соломонян, по-опитен трафикант на оръжие от Грейвсенд. През последните седмици засякохме и записахме няколко разговора между него и Шарковски. Разговорите обикновено са кодирани, така че ни трябваше известно време да си съставим представа за сделката. Сега обаче излиза, че нашият вор има сандък гранатомети и около хиляда реактивни гранати на приземния етаж на клуба.

Присъстващите замърмориха одобрително, когато Барлоу показа план на клуб „Марат“.

— Клубът се намира между други ресторанти на алеята, а отзад има къщи. Сградата е с два етажа и три входа, един към улицата, един към странична уличка и един към алеята. Екипи от по петима души ще покрият всеки вход. Шарковски несъмнено ще е разположил пазачи, така че ще стоим на разстояние, докато не бъде даден сигнал. Пауъл и Улф ще са нашите очи вътре.

Пауъл усети погледите на присъстващите върху себе си, докато Барлоу вадеше списък с имена.

— Щом влезем, хващаме Шарковски, слагаме ръка на стоката и палим осветлението. Уикенд е и клубът ще е пълен. Заключваме вратите, проверяваме всяко име и прибираме онези, които ни трябват. Всеки от вас има списъка, така че сте наясно, че става дума за дванайсет до четиринайсет души. Обезоръжавате ги, закопчавате ги и ги прибирате в микробуса. Освен това търсим компютри, папки и камери.

Барлоу млъкна за момент като проповедник, оглеждащ паството си в особено драматичен момент от проповедта си.

— Ако пипнем нашия човек, чака го доживотна присъда за международен трафик, незаконен трансфер и притежаване на оръжие. Не мога да говоря от името на всички ви, но за мен това е достатъчно добро обвинение. Отправяйте въпросите си към командирите на екипи. Започваме след двайсет минути.

Срещата приключи. Пауъл изчака залата да се опразни и тръгна към Барлоу, който му се ухили хищно.

— Добра работа върху мъртвото момиче. Докладът ти току-що пристигна на бюрото ми.

— Не че има някакво значение — каза Пауъл. — Така и така действаме срещу Шарковски.

— Никога не казвай, че работата ти е без значение. Ако не внимаваш, ще започнат да ти вярват. — Барлоу тръгна към вратата. — Ще имаме или съучастничество за смърт, която дори не е в нашата юрисдикция, или хиляда гранати и доживотна присъда. Кое предпочиташ?

— Не за това исках да поговорим. — Излязоха навън. Улф ги следваше плътно. — Знам, че искаш да действаш тази вечер, но мисля, че е по-добре да отложим.

Барлоу тръгна към кабинета си.

— Не ми губи времето с глупости. Онези оръжия няма да останат завинаги там…

— Става въпрос за нещо повече от оръжия. Сам чу разговора в съда. Руското разузнаване работи с тези групи. Шарковски никога няма да проговори за това, но Скита ще го направи. Въпрос на време е да се покаже. Ако действаме сега, ще го подплашим.

— И за какво точно става дума? — попита Барлоу. — Измама? Пране на пари?

— Контрабанда на произведения на изкуството — каза Улф. — Току-що говорих по телефона с полицията в Будапеща. Преди година открили тялото на куриер в един хотел. Убит с един изстрел в сърцето. В раната открили следи от боя и позлата. Носел творби от Русия, но някой се добрал пръв до него. Убиецът явно е пропуснал една картина. Скита е дошъл тук, за да я прибере.

Барлоу спря пред вратата на кабинета си.

— Какво общо има това с държавното разузнаване?

— Не знам — каза Пауъл. — Но не може да е съвпадение, че купувачът е олигарх, който от години е трън в задника на Кремъл. Обирът е дело на разузнаването. Именно затова единият от крадците се е простил с живота си. Това е стандартна процедура за чекистите. Иля е единственото липсващо парче от пъзела. Ако изчакаме достатъчно, той ще се върне за Шарковски. Ако погледнеш голямата картина…

— Голямата картина ли? Нека аз ти нарисувам една картина. — Барлоу сложи ръка на рамото на Пауъл и той се приготви за хватка като с менгеме, но за негова изненада докосването на едрия мъж беше почти дружелюбно. — Иля няма паспорт. Няма и средства. Много скоро ще се появи. И когато го направи, твой е.

Пауъл остана обезпокоен от тази проява на здрав разум.

— Имам ли думата ти?

— Не, но нямаш избор. Случаят се очертава голям. Пипнем ли Шарковски, отделът ще се радва на по-щедро финансиране през следващите години. Издъним ли се, ще останем с празни ръце. Това не е в твой интерес. И определено не е в мой. Вземи си желязото. Скоро тръгваме.

Барлоу влезе в кабинета си и затвори вратата.

Улф погледна Пауъл и каза:

— Прав е.

— Знам. — Тръгнаха към работните си места. — Но дори да разпитаме Шарковски или Миша, те няма да ни кажат нищо. Не знаем дори какви въпроси да им зададем. Ако успеем да издирим Арчвадзе и да разберем защо проклетата картина е толкова важна, може да имаме някакъв шанс…

— Е, не знам как да ти го кажа. Докато него го няма, това е задънена улица.

Когато стигнаха бюрата си, на Пауъл внезапно му хрумна идея — толкова добре оформена, че сякаш само бе изчаквала удобния момент да изплува на повърхността.

— Може пък да успеем да го прилъжем да излезе наяве.

— Как? — попита Улф и веднага си отговори сама: — Чрез Наталия ли? Но нали обещахме…

— Знам. Само че ми свършиха идеите. Има ли в полицията човек, на когото можеш да се довериш?

— Има един-двама — отвърна Улф. Пауъл буквално виждаше как се въртят колелцата в главата й. Изпускането на информация за ареста на Наталия беше преценен риск. Ако Арчвадзе го разбереше, можеше да се появи, но в противен случай щяха да са нарушили обещанието си на ключов свидетел, без да получат нищо в замяна.

Улф като че ли взе решение.

— Добре. Ще се обадя.

— Действай. — Пауъл я загледа как отива в ъгъла и набира номер на мобилния си, сякаш не искаше обаждането да минава през централата. След няколко секунди някой вдигна и тя заговори. Загледан в лицето й, Пауъл си помисли за заровеното под алеята тяло и за двете сестри, стоящи една до друга на брега на река Онега.

Минута по-късно Улф се върна с непроницаема физиономия.

— Готово.

— Добре — каза Пауъл, доволен, че се е отървал от това. Погледна часовника на компютъра си. — Време е да тръгваме.

— Секунда. — Улф отключи чекмеджето на бюрото си и си взе пистолета. Само преди седмица той беше в сейфа в кабинета на Барлоу и сега за първи път тя имаше лично оръжие. Пауъл също взе сакото и пистолета си и двамата слязоха долу да се включат в операцията.