Алек Невала-Лий
Крадецът на икони (43)

42.

Слънцето залязваше. Един мъж стоеше край баскетболните игрища до океана и гледаше към паркинга на дървената рампа в далечината. От издигащата се към алеята рампа до клуб „Марат“ имаше стотина крачки.

Докато мъжът чакаше слънцето да залезе, вниманието му беше привлечено от нещо, което подскачаше по земята към него. Оказа се топка за тенис, следвана от дете на не повече от три-четири години, което я преследваше с протегнати ръце. Мъжът инстинктивно посегна и хвана топката. С удоволствие установи, че глезенът вече не го тормози.

— Даниел! — извика майката на момченцето.

Щом чу името, Иля неволно трепна. Пусна топката, която отскочи два пъти, търкулна се и спря в краката на детето. То се наведе тромаво и я взе, стисна я с две ръце и побягна.

Докато гледаше как момчето се връща при майка си, Иля си помисли за многото преобразявания, през които се бе наложило да премине, откакто за последен път се бяха обръщали към него с това име. Съвсем неотдавна бе завършил поредната метаморфоза. Косата му беше късо подстригана и изрусена, а страните му бяха покрити с няколкодневна четина.

Тръгна към паркинга на края на площадката за игри, недалеч от последния му дом. След като описанието му бе пуснато в медиите, вече не се чувстваше в безопасност в хотелите. След кратък размисъл си беше избрал място за спане, което изискваше само клещи и спален чувал.

Докато лежеше на пясъка, се бе чувствал като погребан в пустинята труп. Връзките му със света бяха прекъснати една по една и бе останала само една искрица съзнание, свързана с болката в глезена, който бе стегнал с ластичен бинт и държеше вдигнат на нивото на сърцето си.

През по-голямата част от това самотно време, докато чакаше глезенът му да оздравее, беше мислил за чупенето на съдовете. Кабалистите казваха, че когато Бог създал света, съдовете, които трябвало да съдържат славата му, се пръснали и изсипали материята във вселената наред с фрагменти от божествената същност. Тези фрагменти трябвало да бъдат събрани един по един със съвместните усилия на всички хора.

Иля, чийто собствен живот беше станал на парчета, някога също беше гледал на това като на своя задача. Според кабалистите съдовете се строшили поради изначално несъвършенство, от злото, което подкопавало установения от Бог ред. Иля на свой ред беше проследил изгнанието си до друга система, силите на държавата, и бе посветил живота си на поставянето на тази система на колене.

Сега разбираше, че грешката му е била да повярва, че възстановяването на света изисква друга система, тази на цадиките, която сляпо бе идентифицирал с Василенко. Истината беше, че нямаше нужда от система. Достатъчно беше самотната работа на всеки отделен човек за възстановяването на равновесието в света.

Грешката не се криеше в някоя конкретна система, а в самото желание за система.

Докато последните слънчеви лъчи изчезваха, Иля прекоси паркинга. Времето, нужно за възстановяването на глезена, му бе позволило и да помисли какво да прави нататък. Полицията следеше Шарковски и затова трябваше да действа бързо. Като се изключеше закрепеното на гърба му платно, той не разполагаше с почти никакви ресурси. Но и малкото налични му бяха достатъчни.

Когато стигна рампата към алеята, забеляза отделен паркинг с тримесечно разрешително за ползване. На едно от местата беше спрян пикап. Разстоянието между гумите му беше твърде голямо за белите ограничителни линии. Колата беше почистена и пребоядисана след нощта на обира и сега вместо зелена бе червена, но лесно се познаваше. Мислено си отбеляза мястото й.

Тълпата на плажа беше оредяла. Когато се увери, че никой не гледа, Иля се мушна под рампата, където имаше телена мрежа, спираща достъпа до мястото под дъските. За разлика от повечето части на алеята, портата позволяваше на пясъка да минава през нея, така че пространството под дъските беше чисто.

Пъхна пръсти между телта и дръпна. Част от оградата се отдели и се огъна нагоре. Беше внимавал да направи разрезите на място, което не се набива на очи.

След секунда беше под алеята. Върна оградата на мястото й и продължи в мрака между дюните, които се бяха събрали покрай стълбовете. Беше опознал добре района, особено частта между рампата и задната страна на клуба, само на няколко крачки от мястото, където преди две седмици бяха открили труп.

Докато вървеше към клуба, си помисли отново за ролята си в световния ред. Кабалистите смятаха, че всяка проява на справедливост приближава вселената с една крачка към първоначалното й съвършенство. Бръкна в джоба си и сви пръсти около онова, което носеше там. Той не беше цадик. Вече го знаеше. Но въпреки това можеше да направи своя принос за възстановяването на равновесието на света. И подозираше, че тази вечер най-сетне всичките му дългове ще бъдат изплатени.