Алек Невала-Лий
Крадецът на икони (10)

9.

Редовете флуоресцентни лампи примигваха и оживяваха един след друг. Складът беше на четиринайсетия етаж в сграда на Трето авеню, огнеустойчива кула от варовик и тухли. От двете страни на централната пътека се издигаха двайсет решетести клетки, всяка от които можеше да бъде изкарана напред, за да разкрие странния портфейл на „Ренард Арт Фонд“.

Мади вървеше по пътеката. Беше й студено — тук се поддържаше постоянна температура от петнайсет градуса. За кой ли път й хрумна, че това е колекция, която не би събрал никой нормален човек. Синхромистични платна на Марк Ръсел например деляха една и съща клетка с пасторални сцени от Миле и Грьоз. От другата страна висеше митологичен етюд на Ван Лу близо до сандък с осем бронзови статуи от периода момояма, които още не бяха разопаковани година след като бяха докарани.

Следващите няколко клетки бяха празни, с баркодове, показващи, че са запазени за липсващи творби. Например тук беше мястото на един ранен Моне, даден като допълнителна гаранция за заем. Някои картини бяха отишли за реставрация или анализ на произхода, а други бяха отстъпени на музеи за подобряване на публичния им профил или висяха в корпоративни лобита срещу месечна такса.

Във всичко това нямаше нищо ново освен може би намерението на фонда да управлява процеса по възможно най-обмисления начин. Докато гледаше творбите в склада, Мади осъзна, че отново си мечтае за подобен модел, който да ръководи и собствения й живот. Наближаваше болезнена годишнина. Беше изминала близо година от фалита на галерията й, която бе затворила, подобно на повечето подобни начинания, в мъртвите месеци на лятото.

Всичко се беше разпаднало толкова бързо. Бяха минали само пет години, откакто бе напуснала телефоните в „Сотбис“, за да постъпи на работа при Алексей Лермонтов. Дори днес не беше съвсем сигурна защо беше привлякла вниманието на галериста, освен ако не беше зърнал на младото й лице онзи копнеж, който му напомняше за него самия. Каквато и да беше причината, Мади беше приела предложението му и беше прекарала една година в галерията му, където заемаше най-видимия и най-слабо разбирания пост.

Усмихна се на спомена. Балерината беше един вид митично създание, модерно въплъщение на сфинксовете, които в древността пазели храмове и некрополи. На пръв поглед приличаше на рецепционистка, но истинската й роля беше изцяло декоративна. Това беше всъщност най-старото изпълнителско изкуство в историята и бе безценна подготовка за живота в света на изкуството, в който човек трябва да поддържа перфектна външност, независимо от това какво му е отвътре.

Година по-късно беше сменила позлатената галерия на Лермонтов с празен магазин с витрина в Грийнпойнт. Отначало нямаше никакви печалби, на стените от гипсокартон висяха само нейни работи и творби на приятели. Беше покрила началните разходи с авансова кредитна карта и бе обзавела галерията с прибрани от тротоара столове. Наблизо нямаше удобна спирка на метрото, така че караше посетителите с ежечасен микробус от Бедфорд авеню. Нощем спеше на постелка направо върху бетонния под.

С постепенното разрастване на бизнеса времето, посветено на собствените й произведения, намаля, а накрая съвсем прекъсна. След като разучи числата, Мади премести галерията си в Уилямсбърг и я превърна в чисто търговско начинание. Само след половин година се настани в Челси — действаше на принципа, че светът на изкуството награждава най-добре ексцесиите.

По-късно пазарът показа, че тя не е наясно какво точно става. Накрая бе унищожена от режийните разходи. Месечният наем беше десет хиляди долара, а общо разходите бяха пет пъти повече. Когато продажбите на начинаещи автори започнаха да намаляват, уволни служители, намали рекламите и се оттегли от панаири и изложби. Но дори след като продаде собствената си скромна колекция и се премести в по-малък апартамент, накрая дойде денят, когато бе принудена да затвори.

Огледа се в притихналия склад, заобиколена от произведения на изкуството, избрани от компютър. Дори сега не беше ясно какъв точно е урокът. Ако беше устояла още два месеца, може би щеше да успее да се изправи. А вместо това откри, че избягва квартала, където се беше намирала галерията й, макар тя да продължаваше да живее в дълговете й с едва видими очертания, както сигурно душата оцелява след смъртта.

Накрая заключи помещението и тръгна надолу, като още се измъчваше от мисълта дали да се обади на Лермонтов. Да моли за помощ беше като да признае собственото си поражение, но все пак галеристът разбираше инвеститорите така, както тя или Ренард не можеха. На пазар, формиран от невидими сили, чистата логика не може да те отведе много далеч.

След четвърт час Мади отново беше в сградата „Фулър“. Когато вратата на асансьора се отвори, тръгна веднага към кабинета си, но се натъкна на Итън, който вървеше бързо по коридора. Веднага забеляза, че е попаднал на нещо голямо.

— Какво има?

— Нова следа — каза Итън. Двамата стояха толкова близо един до друг, че можеха да се докоснат. — Какво знаеш за приятелката на Арчвадзе?

— Наталия Онегина — моментално отвърна Мади. — Далечна племенница или братовчедка на олигарха Герман Хан, много по-млада от Арчвадзе. Голяма красавица. Виждала съм я в светските колонки.

— Да, определено е от хайлайфа. Знаеш ли обаче, че отваря галерия в Лондон?

Новината беше достатъчна да пропъди всичко останало от главата й.

— Сериозно ли се е заела?

— Достатъчно сериозно, за да състави учредителен договор. — Итън вдигна листата, които държеше. — Намерих документите. Арчвадзе е писан като директор. Предполагам, че той финансира цялото начинание.

Мади се опита да смели информацията.

— Мислиш, че е купил картината за нея ли?

— Съмнявам се. От онова, което успях да намеря, вкусът й клони по-скоро към близнаците Уилсън. Трябва обаче да следим какво прави. Вече говорих с Ренард. Иска двамата с теб да работим заедно. Имала си своя галерия, така че… — Той млъкна. — Добре ли си?

— Добре съм. Може би малко уморена. — Мади се усмихна. — Трябва да се обадя на едно-две места. Прати ми всичко, което имаш, и ще поговорим по-късно.

Продължи по коридора; усещаше погледа на Итън върху тила си. Влезе в кабинета, затвори вратата и се стовари тежко на един стол. Не можеше да повярва, че не е чула нищо за тази галерия.

Докато гледаше в мъртвото око на монитора и се чувстваше напълно безполезна, си позволи да си представи различен начин на живот. Например съветник на частен колекционер, който тепърва се появява на пазара и се нуждае от водач. Може би колекционер като самия Арчвадзе.

Ако искаше да се приближи до такъв като него, имаше само един човек, към когото да се обърне. Пое дълбоко дъх, вдигна слушалката и този път набра номера без капка колебание.