Алек Невала-Лий
Крадецът на икони (23)

22.

— След смъртта на Кристиан Розенкройц мястото на гробницата му било забравено — каза Мади, докато глътката шампанско приятно достигаше до главата й. — Сто и двайсет години по-късно розенкройцерите се натъкнали на тайна врата в стената на замъка си. Зад нея имало помещение, осветено от изкуствено слънце и надпис, гласящ: Приживе направих това умалено копие на вселената, моя гроб.

— Жалко, че е само алегория — каза Итън. — Няма доказателства, че Розенкройц наистина е съществувал, още по-малко да си е изградил гробница…

— Въпросът не е в това — с престорено възмущение каза Мади. Въпреки всичките си съмнения относно този ход на мислене искаше Итън да се включи в играта. — Розенкройцерите са го вярвали. И това е повлияло на Дюшан.

Итън остави водката с тоник. Двамата седяха на канапе в дневната срещу друга двойка до еркера; жената беше сложила крак върху крак, за да покаже червените подметки на обувките си.

— Дюшан вдъхновява какви ли не диви идеи. Ако го направиш само розенкройцер, значи не си се потрудила достатъчно. Чувала ли си за връзката му с Черната далия?

Мади го погледна развеселено. Беше се надявала да го впечатли с теорията си за розенкройцерите, но май излизаше, че той е на път да я впечатли още повече.

— Не бих казала.

— Ако четеш достатъчно за Дюшан, особено онлайн, няма как да не попаднеш на това. Знаеш историята, нали? Жена на име Елизабет Шорт била открита мъртва в едно поле край Лос Анджелис, съсечена на две в кръста. Двете половини на тялото й били на двайсет и пет сантиметра една от друга, а ръцете й били извити над главата ето така… — Итън вдигна ръце като балерина в пета позиция. — Убиецът така и не бил открит. Но някои критици забелязали, че снимките от местопрестъплението, с голото тяло в тревата, имат изненадващи прилики с едно определено произведение на изкуството.

Мади допи шампанското си.

— Значи Марсел Дюшан е убил Черната далия, така ли?

— По онова време не е бил в страната. Неколцина критици обаче изказват предположението, че е знаел кой е убиецът. Главният заподозрян по случая бил един доктор, Джордж Ходел, колекционер и приятел на Ман Рей, най-близкия сътрудник на Дюшан. И се смятало, че първият етюд за композицията бил направен само няколко месеца след убийството. Или така смятали всички. Но новият етюд отмества датата поне с три десетилетия, когато бил изложен в Сексион д’Ор. Което е повече от трийсет години по-рано. За истинските параноици обаче зад всичко това стои нещо по-дълбоко. Сексион д’Ор е златното сечение, отношението между височината на тялото към височината на пъпа. А Елизабет Шорт е била разрязана точно при пъпа.

Въпреки че гласът му беше сериозен, Мади видя в очите му игриво пламъче.

— Сериозно ли говориш?

— Не бих казал. Но тази теория е също толкова изсмукана от пръстите, колкото и всяка друга. В изкуството на Дюшан няма скрито послание. Важното е бил процесът, също като при шаха. Нали знаеш, че той е бил гросмайстор, а в шаха догматиците биват посипани. Не е зле критиците му да имат предвид това.

Мади остана изненадана, че той говори така разпалено.

— Не знаех, че си почитател.

— Не толкова на изкуството, колкото на самия човек. Дюшан не спадал към никоя школа или движение, живял в бедност години наред и през целия си живот се опитвал да спазва собствените си стандарти за интелектуална чистота. Движение от един-единствен човек. Възхищавам се на това. И тъкмо поради тази причина не мога да се хвана на нито една от тези теории.

— Но нали с това си изкарваш хляба? — шеговито го подразни Мади. — Свеждаш изкуството до параметри в модел на оценяване. Как работата ти се различава от онова, което правят авторите на конспиративни теории?

— Абсолютно различно е — небрежно рече Итън, без да заема отбранителна позиция. — Аз работя с факти, които могат да се проверят. Ако вкарам погрешни данни, моделът се разрушава. Но ако искам да свържа Дюшан с розенкройцерите или с Черната далия, стига да съм достатъчно хитроумен, мога да докажа какво ли не. Просто не е честно по отношение на него.

Докато Итън говореше, Мади го изучаваше малко мудно и забавено от виното. Беше странно привлекателен с костюма и вратовръзката. Лицето му бе гладко като на кукла, но очите му бяха бързи и сякаш живееха свой живот.

— Между другото, как се озова тук? Промъкна се покрай охраната ли?

Итън бе искрено изненадан от предположението й.

— Че защо да го правя? Обадих се на пиара на Наталия, споменах името на фонда и помолих да ме включат в списъка на гостите. Не беше особено трудно. Разбира се, щеше да е по-лесно, ако бях привлекателна жена…

Мади се изчерви, макар да не беше сигурна дали е заради загатнатия комплимент, или защото не се е сетила да пробва неговия подход.

— А как изобщо разбра за партито?

— Е — отвърна Итън, — ти не си единствената с връзки.

Мади за пореден път разбра, че го е подценявала.

— Ренард знае ли, че си тук?

— Още не. — Итън й пусна усмивка, която явно трябваше да мине за загадъчна. — Не съм сигурен, че би одобрил, поне не и преди да е станало свършен факт. Сигурен съм обаче, че по-късно, ако успееш да му дадеш нещо полезно, ще се съгласи, че е било необходимо.

— Но може да останем с празни ръце. Видя изложените творби. Няма нищо, което да не можеш да си купиш по сергиите. Напълно е възможно истинската колекция да е в хранилище. Или в някое безмитно пристанище…

— Или в част от къщата, която още не сме видели. — Итън се наведе напред, сякаш за да сподели тайна. — Преди няколко дни намерих описание на тази къща в едно архитектурно списание. Надявах се да открия снимки на произведенията на изкуството по стените, но не попаднах на нищо полезно…

— Къде си намерил описанието? Гледах къде ли не, но напразно.

— Арчвадзе не беше споменат по име. Потърсих по името на предишния собственик и намерих профил, направен два месеца след продаването на къщата, вероятно малко след като Арчвадзе е приключил с преобзавеждането. Важният момент обаче е този — всички снимки в статията са направени на долния етаж.

Мади разбра накъде бие.

— И нито една от горния?

— Нито една. — В погледа му имаше нещо весело и провокативно. — И ти ли си мислиш същото, което и аз?

Мади се вгледа в лицето му и осъзна, че си мисли за нещо, което няма нищо общо с колекцията. В онази част на мозъка й, където се пораждаха лошите идеи, се сгъстяваше чувство, което не можеше да се сбърка. И докато гледаше Итън, чувството само се засилваше.

Миг преди да се оформи напълно, тя го отблъсна. Беше абсурдно. Но единственият начин да го разкара напълно бе като го замести с някаква друга безразсъдна идея. Клин клин избива.

— Хайде — каза Мади и стана от канапето. — Да видим какво ще намерим горе.