Доминик Бартелеми
Рицарството (65) (От антична Германия до Франция през XII век)

Литературната съдба на Кретиен дьо Троа

Става въпрос за истински автор, който отбелязва името си в началото на своите творби, макар за нас да си остава почти непознат. Дали действително е бил каноник в Троа? Дали познава отвътре двора на Плантагенетите? Това са все пак предположения, макар и твърде правдоподобни. С увереност може да се твърди, че е работил за графиня Мари дьо Шампан, а по-късно за графа на Фландрия Филип. Длъжник е на доста голям брой съществуващи вече произведения (романи с антични и бретонски Сугерийти) и откликва на други (като различните версии на Тристан). При него куртоазната любов, съпроводена с надпревара, окончателно се утвърждава чрез младежкия спонтанен пламък на Ерек или чрез багрите на феодалната легенда (в Рицаря с лъва), преди Ланселот и Персевал да поведат читателя по неизбродени пътища. И макар звънът на оръжията да е все така суров и понякога да носи смърт, няма опасност подвизите на рицарите да се изгубят в тълпата или пък стрелците да ги свалят от конете, защото вече не става дума за война, а за друмища, осеяни с двубои и изпитания, за битие, посветено на дворцови празненства и турнири. Ерих Ауербах твърде сполучливо определя този свят като «специално създаден и предназначен за изтъкването на рицаря»^[1], и то до такава степен, че идеализацията не познава граници. Може да се каже, че кралството на Артур, където се случват рицарските приключения, е освободено от бремето на историята и на войната (с изключение на началото на Клижес), което не би мило мислимо във франкското кралство от епическите песни.

Кретиен дьо Троа твори през периода 1170–1183 г. и неговите произведения не представляват картина, нито дори приблизително отражение на света на Гийом льо Марешал. Не че в тях липсват описания на дворцов живот и на турнири, но тези описания са кратки и без задълбочен анализ на колективните взаимоотношения и на перипетиите. Авторът е прекалено зает да следва пътя на отделните рицари, да си задава въпроси за неговия смисъл и измерения, да задълбочава отношенията на тези рицари с няколко дами и с неколцина техни братя по оръжие. Ето защо Кретиен дьо Троа не споменава нищо за политиката и за управлението на кралете. Той се задоволява да спомене, че крал Артур е щедър към рицарите, и дава тон на отношенията помежду им. Въпреки всичко обаче тази царствена фигура си остава условна и бледа. Твърде бързо Артур изпада в затруднение, неспособен е да откаже каквото и да било на своя сенешал Кей, зает със злополучни начинания, и не обръща достатъчно внимание на своята съпруга Гениевра (Гуиневир). Кралят се оказва засенчен не само от рицарите, чиито имена заедно със съответни емблематични образи служат за заглавия на отделните романи (Ерек, Рицарят с лъва и Рицарят на каруцата), но и от Говен, който въплъщава в двора образа на куртоазния рицар. Ето защо тук кралят разполага с не повече власт, отколкото в епическите песни, и дори с много по-малко, отколкото в реалната история на XII в. Независимо дали принадлежат към епоса или към романа, творбите, които по онова време се харесват на рицарите, са онези, които ги представят като свободни от волята на принца или по-скоро представят него като техен длъжник.

У Кретиен дьо Троа измислената от Вас кръгла маса не присъства, защото всъщност е лишена от функция: в Артуровия двор не избухва нито една сериозна свада, която би могла да породи враждебни групировки, и твърде разочарован би останал онзи читател, който очаква да види как благодарение на нея се уталожват възникналите напрежения. Източник на действителните проблеми са дошлите отвън предизвикателства, отсъствието на един или друг рицар или най-сетне неблагоразумните постъпки на Кей. Опасността от свада по повод обичая на Белия елен е спомената мимоходом, тъй като появата на прекрасната Енида незабавно възстановява мира и спокойствието. Впрочем мирът и спокойствието очевидно царуват в кралския двор, без да се нуждаят от религиозни проповеди.

Кретиен дьо Троа не е политически мислител и не въвежда в своето творчество никакъв феодален дебат, но това не му пречи по свой начин да засвидетелства определени обществени отношения и напрежения. Неговият свят е освободен от тежкото присъствие на селячеството, закрепостено и нечисто, но той не пропуска да възпее богатството на някой замък или град с обитаващите го буржоа, да спомене за окаяното положение на някой беден васал, но без това да води до опасни последици, тоест съсредоточавайки се единствено върху развитието на основната Сугерийтна линия и върху своите знатни герои, които понякога се нуждаят от декор, подчертаващ собствените им достойнства. От друга страна обаче, моралната норма или норми, които той излага или защищава, съвсем не са толкова невинни от обществена гледна точка. В исторически план те идват точно навреме и на място, а именно в Северна Франция, където вече приключва една рицарска промяна и се задават други, доста по-тревожни промени.

Като автор Кретиен дьо Троа донякъде напомня Филип дьо Монгарден, възпитател на младия Арнул дьо Гин. Той сякаш разказва своите истории единствено за развлечение и сам се взема не дотам на сериозно. Не описва историята, а измислени случки, като никой друг се вживява в тази си роля, и се отнася с лека ирония към героите и обстоятелствата, плод на собственото му въображение. Ала както в много други случаи, тези измислици крият сериозен залог, предизвикват размисли и съдържат поука. Ето защо тяхното истинско значение или значения все още са предмет на спорове между медиевистите, литератори и историци. Всъщност поуката, която поднася Кретиен дьо Троа, е конформистка още от самото начало, тоест от Ерек. Куртоазната любов е представена чрез нейната регулираща функция, за която стана дума по-горе: девойката, приела ролята на влюбена, е от благородно потекло и нейният любим незабавно се жени за нея, но дори след това той е длъжен да извършва подвизи, а не да се размеква в семейното огнище. Ала още Ерек е толкова увлекателно произведение, неговата интрига е така добре оформена, че възниква въпросът как за в бъдеще би могло да се сътвори нещо по-добро. Сякаш поръчителите на автора и неговата публика, а може би и самият той, поставят все по-трудни задачи. Клижес например обича принцеса, която вече е омъжена, при това и дума не може да става за изневяра, както в някои греховни романи като Тристан. Ето защо се налага тя да запази своята девственост, докато стане вдовица, което трудно може да се постигне, без да се накърни добрият вкус. Следващият рицар, Ивен, печели съпруга благодарение на своите подвизи (като все пак се налага да убие нейния мъж), но след това той е този, който иска да вземе участие в турнир, през това време забравя за нея и е наказан с немилост и лудост, а това предполага трудно и мъчително връщане в куртоазния свят.

Тези две първи предизвикателства все още са по силите на автора на Ерек. Това става ясно преди всичко по усилията, които влага при създаването на следващите два романа, чрез които надминава самия себе си, утвърждавайки два велики литературни мита: Ланселот и търсенето на Граала. Действително началните трудности изглеждат главозамайващи: как би могла да бъде разказана историята на Ланселот, който извършва прелюбодеяние с кралицата, след като чрез Клижес си сътворил същински анти-Тристан? И как да подпишеш пътния лист на един Персевал, чиято майка му е забранила да става рицар и да се отдава на плътска любов, така че му остава единствено да се отправи към Бога, но не направо, а чрез изпълнен с рицарски приключения роман? Ето защо нашият автор все по-често прибягва до услугите на Говен като контрапункт на Ланселот и на Персевал, без сам да може да стигне до заключението…

Нека проследим това литературно приключение, без да се лишаваме от възможността да внасяме тук и там по някоя иронична нотка в тези раздвижено римувани, великолепно изградени и пълни с въображение стихове.