Доминик Бартелеми
Рицарството (37) (От антична Германия до Франция през XII век)

Два са проблемите, които излизат на преден план във връзка с натиска на Църквата върху рицарството като класа или като модел на поведение. Необходимо е най-напред да се оцени степента на влиянието, което григорианската реформа (1049–1119 г.) се стреми да засили и да направи по-ефикасно. Освен това трябва да се изясни самото естество на това влияние: целта на проповедите на духовници и монаси е смекчаване и преодоляване на конфликтите между християни, но нима когато призовават към кръстоносен поход, те не насърчават насилието и безпрецедентното преследване на „неверниците“, евреи или сарацини? Кръстоносният поход в никакъв случай не би могъл да бъде представен априори като белег за напредък на цивилизацията. Най-сетне, ако анализът се разпростре върху проявите на морала извън сферата на войната и оръжието, възниква въпросът дали в действителност григорианската Църква цели непременно да направи по-добри миряните начело с рицарите и дали именно техните грехове не ги правят зависими и не ги поставят по-долу от духовенството? В действителност малцина рицари могат чрез участие в кръстоносен поход да се сдобият с ореола на мъченичество и святост… Нима едно братство на пропити с християнски дух рицари, които не са нито монаси, нито духовници, не би засенчило самите монаси и духовници?

Самото поставяне на този въпрос означава, че не бива да вярваме безусловно в искрените намерения на Църквата, тоест на духовенството, да християнизира встъпването в рицарство чрез някакъв религиозен ритуал на посвещаване. Често ритуалът от Камбре (1093 г.) бива представян като важен етап от „християнизацията на рицарството“. Ала как става така, че той бележи края на поредица освещавания на оръжията, която след него внезапно прекъсва?

Преди да разгледаме този въпрос, струва си да се спрем на съвкупността от цели, методи и етапи на григорианската реформа.