Никола Русев
Приказка за Стоедин (56)

13

Как върви мълвата?

Яка стрина още триела ръце в престилката и ококорено викала през комшулука:

— Теткооо!… Някой си карал цял товар жива вода! Много била харна и даром я давал!… Опразни ми котела!

Чаршията живеела ежедневието си: жегата правела пазарлъците лениви. Някакво чираче, изгубило от тичане едната си калевра, влетяло, блъснало се в кепенците и не умерило вратата, писнало:

— Майсторе, жива водааа! Цял керван жива…

… Мъже и жени, старци и деца — кой с котел, кой със стомна, кой с бъкел — тичали направо през нивите и тъпчели житото. Изкачили бърдото, струпали се, вглеждали се надолу към пътя и приглушено гълчели.

— Да не сме ги изпуснали, бре?… Нали насам, нали оттука щели да минат, нали…

Ето, ееее — видяло се най-сетне, че приближава многолюдие с каруци. Сурнали се насреща им. Но и онези, като ги забелязали, нетърпеливо препуснали към тях. И те били хукнали за жива вода, само че мълвата ги отпратила насам. Двете тълпи се смесили и разочаровано се скарали:

— Бре, ама вие и каци сте покарали, а?… Ама вие, бре, ами вие — и сляпо, и сакато сте повлекли!… Е, взехте ли си жива вода, взехте ли си? А вие — взехте ли си? Ако не ви стига, да ви додадем от нашата, а?

И така — от дума на друга, докато онези, които си имали стари кавги, най-сетне намерили сгода, та се сбили.