Произведения
Литературно-художествени писма из Германия
-
-
Модерната поезия 5,5
- 1914
-
-
-
2. Оперети и фарсове 0
- 1914
-
-
-
4. Немските поетки 0
- 1914
-
-
-
8. Заключение 0
- 1914
-
- Сваляне на всички:
Списание „Везни“
- Сваляне на всички:
Списание „Пламък“
- Сваляне на всички:
Поема
-
-
Ден на гнева 3,5
- 1922
-
- Сваляне на всички:
Поезия
-
-
На махлата котките 4,7
- 1924
-
- Сваляне на всички:
Лирика в проза
- Сваляне на всички:
Преводни произведения
Пиеса
Поема
Поезия
Биография
По-долу е показана статията за Гео Милев от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Гео Милев.
| Гео Милев | |
| български поет, преводач, художник, художествен историк и издател | |
 | |
| Роден | Георги Милев Касабов
|
|---|---|
| Починал | |
| Националност |  България |
| Учил в | Софийски университет |
| Работил | поет, публицист |
| Литература | |
| Период | 1913 – 1925 година |
| Жанрове | стихотворение, поема, есе |
| Направление | символизъм, експресионизъм |
| Известни творби | „Септември“ (1924) |
| Повлиян | Емил Верхарен, Стефан Маларме, Рихард Демел, Пол Верлен, Фридрих Ницше |
| Предприемаческа дейност | |
| Област | книгоиздаване |
| Семейство | |
| Баща | Мильо Касабов |
| Братя/сестри | Пенка Касабова |
| Съпруга | Мила Керанова |
| Деца | Леда (1920 – 2013), Бистра (1921 – 2006) |
| Гео Милев в Общомедия | |
Георги Милев Касабов, известен като Гео Милев, е български поет и публицист, основен представител на експресионизма в българската литература. Заедно с други симпатизанти на левицата е убит от полицията по време на Априлските събития през 1925 г. Баща е на детската писателка Леда Милева.
Биография
Гео Милев е роден на 15 януари 1895 г. в Радне махле (днес Раднево), в семейство на учителя и журналист Мильо Касабов.[1] По-късно баща му се премества в Стара Загора, където през 1907 г. основава книжарница и издателство.[2]
Образование
Гео Милев учи в старозагорската гимназия (1907 – 1911). По онова време, дванадесетгодишен, съставя ръкописни вестници и сборници, които сам илюстрира, пише хумористични, патриотични и интимни стихотворения, превежда от руски език стихове на Александър Пушкин, Михаил Лермонтов, Николай Некрасов, Алексей Колцов, Афанасий Фет и други.
Следва романска филология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“ (1911 – 1912), след което продължава образованието си в Лайпциг (1912 – 1914). Там слуша лекции по философия и пише дисертация върху поезията на Рихард Демел, която не успява да защити.
През декември 1913 г. в списание „Листопад“ се появяват първите му публикации – „Литературно-художествени писма от Германия“. През юли 1914 г., след началото на Първата световна война, заминава за Лондон, където се запознава с емигриралия белгийски поет Емил Верхарен. Върнал се отново в Германия, за да продължи образованието си, Гео Милев е заподозрян, че е английски шпионин и е арестуван в Хамбург от германската полиция. Поради липса на доказателства е освободен. Пристига в Лайпциг, но събитията го принуждават скоро да се прибере в България (1915).
Творчество, 1915 – 1916 година
Отново в България, Гео Милев печата в ограничен тираж лиричните хвърчащи листове за Стефан Маларме, Рихард Демел, Пол Верлен, Емил Верхарн и Фридрих Ницше, които съдържат преведени от него стихове, като всеки лист е посветен на някого от младите поети символисти – Николай Лилиев, Димчо Дебелянов, Теодор Траянов, Людмил Стоянов и Николай Райнов. Гео Милев поема грижите около книжарницата на баща си, който е мобилизиран. През зимата на 1915 – 1916 г. заедно с Никола Икономов организира в Стара Загора театрална трупа, с която изнасят няколко представления.
Участие в Първата световна война
През март 1916 г. Гео Милев е мобилизиран и изпратен в Школата за запасни офицери в Княжево. Оттам като старши подофицер е изпратен в 34-ти троянски полк, който е на позиция при Дойран. Назначен е за командир на разузнавателния апарат в града. На 29 април 1917 г. неговият пост е открит от англичаните и е подложен на артилерийски огън. Милев е тежко ранен в главата и загубва дясното си око.
Берлин, 1918 – 1919 година
През февруари 1918 г. Гео Милев заминава със съпругата си за Берлин, за да бъде опериран, като остава там до март 1919 г. Въпреки петнадесет тежки операции, по време на престоя си посещава библиотеки, музеи, изложби, театри. Революционния кипеж в Германия, който има възможност да наблюдава, по-късно отразява в някои откъси от „Грозни прози“. В Берлин се запознава с новите явления в немската литература, свързва се с немски писатели и художници, превежда и печата в експресионистичните списания „Ди Акцион“ и „Дер Щурм“.
София, 1919 – 1924 година
След като се завръща в София, Гео Милев издава списание „Везни“ (1919 – 1922), което се оформя като трибуна на символизма и експресионизма в България.
В започналото да излиза през януари 1924 г. списание „Пламък“ Гео Милев печата статии под надслов „Грозни прози“, поемата „Септември“, както и началото на поемата „Ад“.
Преследването му като комунистически поет
Заради поемата „Септември“ книжка 7 – 8 на списанието е конфискувана, а Милев е даден под съд. През януари 1925 г. списанието е забранено. На 14 май 1925 г. заради поемата Гео Милев е осъден на 1 година тъмничен затвор, глоба от 20 000 лв. и лишаване от граждански и политически права за 2 години. Той решава да обжалва постановената присъда пред Апелативния съд, но на 15 май е извикан за „малка справка“ от полицията и изчезва безследно.
Според разпространената версия останките на Милев са открити през 50-те години на XX век в масов гроб край София (Илиенци) и са разпознати по изкуственото око, поставено по време на операциите в Германия. Белезите от насилие по останките и показанията на ген. Иван Вълков пред съда през 1954 г. сочат, че Гео Милев е удушен с тел.
Според това, което д-р Стефан Нейков – главен съдебно-медицински експерт в Клиниката по съдебна медицина и един от двамата експерти, подписали се за находките в Илиенския форт, споделя пред Никола Даскалов, на тях им били донесли череп с изкуствено око, за който им казали, че бил черепът на Гео Милев, но те го отхвърлили, понеже липсвала металната пломба от нараняването на черепа на Гео Милев. На въпроса въз основа на какви данни са решили, че това са скелети от 1925 г., отговорът му е: „така ни казаха“.[3]
Поезия
Гео Милев е известен най-вече с поемата си „Септември“, посветена на неуспешното, потушено Септемврийско въстание от 1923 г. Поемата дава израз на чувствата на въстаниците. Тя е произведение с високи литературни качества, с модернистичен поетичен стил.[източник? (Поискан преди 34 дни)] Комбинира литературно описание на събитието и участниците с чувствата на поета, упованието в бъдното (Ханаан) и постигането на тази социална справедливост, която търсят участниците във въстанието.[4] Поемата има преводи на 18 езика. Дейвид Бейкли – редакторът на английското издание с поезия на Гео Милев, споделя: „Септември“ е може би най-великата епическа революционна поема на ХХ век, а Гео Милев е един от бележитите поети, свързани с експресионистичното движение в Централна и Източна Европа след Първата световна война“.[5]
Преводи
Обширното преводаческото дело на Гео Милев бележи началото на нов етап в развитието на българската култура. До него преводът, с твърде малко изключения, е обърнат към миналото, към класическото наследство, Милев го ориентира към съвремеността. Освен класически творби, той превежда поезия, която се твори в момента, открива начинаещи поети (Йоханес Бехер, Владимир Маяковски, Ернст Толер и др.); по същество прави не само превод, а и прогноза за поетично развитие и в този смисъл някои негови преводи имат ролята на резенция с литературно-критически профетизъм. Тази негова насоченост „озонира“ българския културен живот. Гео Милев има основна роля в новото поколение преводачи, с върховна грижа за музикалните, пластични черти, метриката, когато получава превес схващането, че преводачът е преди всичко поет.[6]
Гео Милев отдава на поетическия превод голямо внимание, почти колкото на собствената си поезия. Диапазонът му на преводач е много широк, езиковата му подготовка е блестяща – борави свободно с немски, френски, английски и руски език, познава в подробности съответните литератури. Подготовката му и способността да интерпретира естетически и научно цели нови движения в изкуството и културата му позволява като преводач да прави най-точните интерпретации на стилови особености, качества, специфични особености на отедлните течения, преводите му са и естетически, и научно достоверни.[6]
Според критиката никой друг български поет-преводач не е открил за публиката толкова много поетически явления, както Гео Милев (при това не само в неговата епоха) и няма нищо в съвременната му поетична култура, което да се е изплъзнало от вниманието му.[6] В работата му се забелязва влияние от Ъптон-Синклеровата антология „Вик за правда“.[6]
Културни забележителности и архиви
Къщата, в която Гео Милев е живял в Стара Загора, е превърната в музей.
През февруари 2013 г. родната къща на поета в Раднево е откупена от община Раднево, чиято цел е да възстанови този исторически дом и да го отвори като музей.
В София един от източните квартали носи името на Гео Милев.
Част от архивите му се съхраняват във фонд №26 на Българския исторически архив в Националната библиотека „Св. св. Кирил и Методий“.[7]
Библиография
Поезия
- Жестокият пръстен (1920)[8]
- Панихида за поета П.К. Яворов (1922, второ издание 1924)
- Иконите спят: 5 вариации на народни песни (1922)
- Септември: поема (1924)
Проза
- Експресионистично календарче за 1921 (1921)
За деца
- При животните (1913)
- На полето и на двора (1914)
- Зората на живота (1925)
Критика
- Театрално изкуство (1919)
Други
- Ръководство за изучаване на немски език без учител (1916)
Литература за него
- Българската литературна критика за Гео Милев. София, Наука и изкуство, 1985
- Христо Карастоянов Една и съща нощ. Пловдив, Жанет-45, 2014 – роман за Гео Милев и Георги Шейтанов.
- Маринска, Ружа. Гео Милев и изкуството. София, Захарий Стоянов, 2015. ISBN – 978-954-09-0910-3
Театър
- През 2015 година в Народен театър „Иван Вазов“ е поставена пиесата „Гео“ по романа на Христо Карастоянов, под режисурата на Иван Добчев.
Кино
- „Гео Милев в лабиринта на времето“ (2021) – документален филм на Костадин Бонев[9]
Източници
- Тази статия се основава на материал от Словото Архив на оригинала от 2004-01-09 в Wayback Machine., използван с разрешение.
Бележки
- ↑ Весевски, Камен. Изследвания, публицистика, спомени, том 3 от Избрани съчинения в три тома, Съюз на българските писатели, 2003, стр. 22
- ↑ Гео Милев – историята на поета, чието творчество сложи край на живота му // „Българска история“. Посетен на 2 ноември 2022 г.
- ↑ Александрова, Ивайла. Оловна тишина. Историята на един разстрел. Пловдив, Жанет 45, 2022. ISBN 978-619-186-794-3. с. 324.
- ↑ Мила Герасимова, Време е за четене на Гео Милев и на поемата му „Септември“, Барикада, 23 септември 2022.
- ↑ Десислава Димитрова, Гео Милев – през „Септември“ към Голгота, БНР, 15 януари 2020 г.
- ↑ а б в г Свинтила, Владимир. Гео Милев като преводач // Панорама (4). София, 1981. с. 183 - 185.
- ↑ Списък на архивните фондове, съхранявани в Български исторически архив при Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“ // nationallibrary.bg. Посетен на 14.4.2023.
- ↑ Гео Милев в библиотечния каталог COBISS+
- ↑ Гео Милев в лабиринта на времето // БНТ, Посетен на 25 февуари 2024.
Външни препратки
- От и за Гео Милев в Своден каталог НАБИС – национален каталог на академичните библиотеки в България
- Кратък летопис на живота и творчеството на Гео Милев на сайта на къща музей „Гео Милев“ в Стара Загора Архив на оригинала от 2016-03-04 в Wayback Machine.
- Произведения на Гео Милев в
Моята библиотека - Гео Милев в „Словото“
- Гео Милев в „Литературен клуб“
- Гео Милев на италиански Архив на оригинала от 2007-09-28 в Wayback Machine.
- Сайт на къща музей „Гео Милев“ в Стара Загора
- За къща музей „Гео Милев“ в Стара Загора на сайта BG Globe
- „Гео Милев – екзекуция на българската духовност“, БНТ, История.bg, 26 януари 2015
- „Гео Милев – през „Септември“ към Голгота“, Архивен фонд на БНР, 15 януари 2020
- Едвин Сугарев, „Бунтът Гео Милев (110 години след рождението му оставаме негови длъжници)“, в-к „Култура“, бр. 8 (2623), 4 март 2005
- За Гео Милев в Литернет
- Венцеслав Константинов, „Гео Милев и немският литературен експресионизъм“, В: Немско-български културни отношения 1878 – 1918, УИ „Климент Охридски“, София, 1988
- Никита Нанков, „Баснята за блудния син: Гео Милев, европейският модернизъм и българската лява критика“, сп. Литературна мисъл, год. 47, 2003, № 1 – 2, с. 85 – 111
- Биляна Курташева, „Адският град на Гео Милев“, електронно списание LiterNet, 03.08.2006, № 8 (81)
|
