Гео Милев
Посвещение

На Таня К.

Защо е тъй печална моята песен?

Защо са тъжни моите слова?

Три нощи в мисли бях над туй унесен,

три нощи над това все бих глава.

 

Но всяко утро таз енигма мътна

неразгадана срещаше денът…

и нивга не можаха — нито смътна —

отгатка мойте мисли да дадат.

 

Защо е тъй печална мойта песен?

И днес е тоз въпрос неразрешен,

и днес ответът негов е нелесен,

и днес кат някой сфинкс стой пред мен…