Пол Верлен
Есенна песен

Цигулките есенни,

        болно унесени

                в бавен тон,

        раняват сърцето ми

        с болки неведоми,

                болка и стон.

 

И сам посред слепий ден,

        бледен и трепетен,

                чувам: бий час —

и чезна сред спомени

        глухи, бездомни, и

                плача тогаз.

 

А злобният вятър ме

        носи и мята ме

                с яростен вой —

        далеч в кръговърти, тъй

                както и мъртвия

        лист, без покой.