Гео Милев
Из книгата „As Dur“

Allegro Vivace

Сърцето ми бие!

вопие с тържествена радост навън през света —

в ушите ми вият

червените вълци на моята кръв —

и моите нерви треперят —

        о празник и ужас!

Боите ликуват в градини, в площади, в плакади —

и вятър плющи и развява душата ми —

        старинно покъсано знаме:

над жарки твърдини —

                вея. —

Аз чакам. Един. Побеждавам години:

и зрея.

Presto

Аз съм влюбен във вас! Аз ви любя! Аз страдам!

— Ще ви следвам до гроб! Ще ви следвам навред!

От сто метра надолу по стълбите падам

— в ресторанта, пред вас на колене

                        (влюбен и блед).

През тайни врати детективи след мене

ме преследват и дебнат (аз зная това)

и отчаяни, сред пусти полета, зова

към мразния вятър, нощта и дъжда…

И превързан през кръста с въжа,

аз се хвърлям в морето — но пак ме изтеглят навън…

 

Дни и нощи, без сън…

С разбойнишки чети

                        аз бягам

по планински пътеки…

Аз лягам

                за сън —

и сънувам потери

                        по моите дири…

 

Макс Ланда ме гони.

Макс Ланда ме дири —

                        аз бягам

по планински пътеки, наклони —

Макс Ланда ме гони с револвер в ръка…

 

Аз бягам… И знам

                — пам! пам! —

че убил ме

би той, с лик изюден от бяс и жестокост

                — пам! пам! —

 

О, ужас и вик на невинните филми,

отразени в искрата на светлия кокс.

Finale

С двадесет и четири гръмовни удара

часовникът завършва своя кръг.

Дотук.

        И утре ти ще бъдеш пак ти

                        — сам сред бога —

Ужасът сторък

                на времето

                        с крака, с ръце,

                        с длани, с пръсти, с лакти

бий

— от изток до запад —

                        тревога

по скъсания кървав барабан на моето сърце…

И секва в миг кръвта.

Тук свършва песента.

 

Da capo