Произведения

Поезия

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Разказ

Сваляне на всички:
fb2.zip epub txt.zip sfb.zip

Биография

По-долу е показана статията за Емил_Верхарен от свободната енциклопедия Уикипедия, която може да се допълва и подобрява от своите читатели. Текстовото й съдържание се разпространява при условията на лиценза „Криейтив Комънс Признание — Споделяне на споделеното 3.0“.

[±]
Емил Верхарен
белгийски поет
Роден
Починал
27 ноември 1916 г. (61 г.)
ПогребанБелгия
Националност Белгия
Учил вЛьовенски католически университет
Литература
Период1883 – 1916
Жанровестихотворение, пиеса
Направлениесимволизъм
Дебютни творби„Градове октоподи“ (1895)
Подпис
Емил Верхарен в Общомедия

Емил Верхарен (понякога изписван като Емил Верхарн, на френски: Émile Adolphus Gustavus Verhaeren) е белгийски поет. Той е сред основоположниците на символизма и е смятан за една от най-значимите фигури в белгийската литература.[1] Шест пъти е предлаган за Нобелова награда за литература[2].

Биография

Емил Верхарен е роден на 21 май 1855 година в Синт Амандс, провинция Антверпен, в семейство на френскоезични фламандци от средната класа. Макар като дете да говори и местния нидерландски диалект, той получава образованието си изцяло на френски и по-късно пише на този език. От 1866 година учи в йезуитския колеж „Света Варвара“ в Гент, а след това завършва право в Льовенския католически университет, където за пръв път започва да публикува свои текстове.[3] Там се сближава с кръга от писатели, които стоят в основата на „Млада Белгия“ (Емил ван Аренберг, Иван Жилкен и Албер Жиро).[4]

След като се дипломира, през 1881 г. Верхарен започва работа при известния брюкселски адвокат Едмон Пикар. В Брюксел той се включва активно в живота на артистичните среди и няколко години след като се установява там се отказва от юридическата си кариера, за да се занимава с литература. Започва да публикува стихотворения и критични статии в белгийски и чуждестранни списания, сред които „Ар модерн“ и „Жон Белжик“. В художествената си критика подкрепя млади художници като Джеймс Енсор.

През 1883 г. публикува първата си стихосбирка „Фламандки“ („Les Flamandes“), включваща реалистични и натуралистични стихове, посветени на родната му страна. Приета с ентусиазъм в авангардистките кръгове, тя предизвиква скандал в родното му място. Родителите му дори опитват, с помощта на селския свещеник, да изкупят целия тираж на книгата и да я унищожат. Скандалът всъщност е негласна цел на автора, стремящ се да получи известност, и той продължава активно да пише поезия. Следващите му стихосбирки включват символистични стихотворения с мрачен тон – „Les Moines“, „Les Soirs“, „Les Débâcles“ и „Les Flambeaux noirs“.

През 1891 г. се жени за Март Масен, художничка, известна с акварелите си, с която се запознава две години преди това. Двамата се установяват в Брюксел, а любовта му към нея е отразена в три стихосбирки с любовна лирика – „Les Heures claires“, „Les Heures d'après-midi“ и „Les Heures du soir“.

Следват поредица издания, превърнали го в един от най-плодовитите френскоезични поети на епохата. През 1898 г. е поставена и първата му пиеса, „Les Aubes“.

Портрет на Верхарен от Феликс Валотон за Книга на маските на Реми дьо Гурмон (1898).

В края на века Емил Верхарен се превръща в своеобразен говорител на авангардните артистични кръгове в Брюксел и става автор на множество критически статии в издания, като „Жон Белжик“ и „Ар Модерн“. С дейността си той допринася за популяризирането на много млади писатели и художници, сред които е и Джеймс Енсор.

В началото на 20. век Верхарен вече е международно известен, пътува и изнася лекции в цяла Европа, а произведенията му са преведени на повече от 20 езика. Той е изявен пацифист и преживява тежко началото на Първата световна война. По време на войната се установява в Англия, където пише последната си стихосбирка „Червените крила на войната“ („Les Ailes rouges de la Guerre“).

На 27 ноември 1916 г. Верхарен посещава руините на абатството в Жумиеж. Вечерта, след като същия ден сутринта е изнесъл лекция в Руан, той умира при инцидент, изблъскан от тълпата под колелата на тръгващ влак, на който се опитва да се качи. Свидетел на случката е приятелят му Виктор Жилсул, който в този момент се намира до него.[5][6][7]

Библиография

Четенето (1903) от Тео ван Риселберг. Верхарен е изобразен с червена дреха.

Стихосбирки

  • Les Flamandes, 1883
  • Les moines, 1886
  • Les soirs, 1888
  • Les débâcles, 1888
  • Les flambeaux noirs, 1891
  • Les campagnes hallucinées, 1893
  • Les villes tentaculaires, 1895
  • Les heures claires, 1896
  • Les visages de la vie, 1899
  • Les forces tumultueuses, 1902
  • La multiple splendeur, 1906
  • Les rythmes souverains, 1910
  • Les ailes rouges de la guerre, 1916
  • Les flammes hautes, 1917 [написана през 1914]
Критически текстове и есеистика
  • James Ensor
  • Rembrandt
  • Monet
  • Impressions (3 тома)
Пиеси
  • Le cloître (драма в четири действия)
  • Philippe II
  • Hélène de Sparte
  • Les Aubes

Емил Верхарен на български език

  • Четири поеми: Песни на луди; Бунт; Рибарите на кон, превод Гео Милев, Ст. Загора: книгоизд. Касабов, 1915
  • Поеми, превод Гео Милев, Ст. Загора; София: Везни, 1923
  • Ковач: Поема, превод Гео Милев, София: Пламък, 1924
  • Разкази: Добра смърт; На село; Опдорския панаир; Трите приятелки; Една нощ, превод Светослав Минков и Владимир Полянов, София: Филип Чипев, 1925
  • Стихии: Избрани стихотворения и поеми, съставителство и превод Лъчезар Станчев, София: Народна култура, 1965[8]
  • Възхвала на вятъра: Стихотворения и поеми, съставителство Лъчезар Станчев, превод Гео Милев, Елисавета Багряна, Лъчезар Станчев, София: Народна култура, 1986[9]
  • Стихотворения (на български и френски), съставителство и превод Кирил Кадийски, София: Нов Златорог, 2011
  • Полунощни приказки, превод Красимир Кавалджиев, София: Библиоскоп, 2012
  • Пламъци над календара, съставител Николай Тодоров, превод Лиляна Крушева-Стойнова, София : ИК Гутенберг, 2016
  • Поезия в проза, съставителство и превод Тодорка Минева, София: СОНМ, 2021

Източници

  1. ↑ Емил Верхарен, Литернет.
  2. ↑ Nomination Database // nobelprize.org. Посетен на 2017-04-19.
  3. ↑ Émile Verhaeren, Енциклопедия Британика.
  4. ↑ Gustave Charlier, "Arenbergh, Émile Van", Biographie Nationale de Belgique, vol. 29 Архив на оригинала от 2024-09-09 в Wayback Machine., Brussels, 1956, 146-147.
  5. ↑ Емил Верхарен в „Паралелни преводи“ (преводи на Атанас Сугарев, Доротея Табакова, Тодор Червенков и Красимир Кавалджиев), Литературен вестник, бр. 28, 2020 г.
  6. ↑ Jérôme Dupuis. Les morts les plus stupides de l'Histoire // lexpress.fr. 31 octobre 2012..
  7. ↑ Mort tragique du poète Verhaeren // Journal de Rouen. 28 novembre 1916. с. 2..
  8. ↑ COBISS // Архивиран от оригинала на 2021-09-14. Посетен на 2021-09-14.
  9. ↑ COBISS // Архивиран от оригинала на 2021-09-14. Посетен на 2021-09-14.

Външни препратки

Нормативен контролРедактиране в Уикиданни