Гео Милев
Кошмар (Качалов в Иван Карамазов)

Аз се връщам: — изплашен, трептящ, без мощ,

разбит в отстъпление и в безпорядък -:

като след някой злощастен брюмер.

Влизам: блед, чер:

и удавям свещта в безпощадната нощ —

В панически бяг

        стъпалата след моите стъпки падат

Бездънно в мрак —

Вън сняг, враг и нощта —

— - — -

Тук съм сам; тук е никъде; вън от света;

Никъде — Никога — Никой —

 

(И рече безумний в сърцето си: няма бог!)

 

ха!… ти си тук пак, враг!

Ограден съм отвред — без изход:

Кой си ти?

Сатана sum et nihil humanum…

Ха-ха!… Ти нападаш с безброй изкушения, злоби, измами

Душа ми —

сбираш там всички скверни парцали в душа ми

— раздрани знамена —

сатана,

и влечеш ме в безумен поход:

Де? — - Без край…

— Безкрай! —

Пространство; Време; Мраз…

Квадрилиони… Квадрилиони… Квадрилиони…

Нито край… нито срок…

— Има ли бог?

Кажи го безстрастно.

Най-сетне хващам твоя поглед: кой си ти?

Свещта угасна.

Знам.

Ти си аз.