Гео Милев
Вечерен покой

Слънцето трепти,

медлено догаря

в пурпурни вълни…

Тихо свойте двери

трепетни разтваря

моето сърце…

 

Тихо в небесата

месец млад извива

златнорумен рог.

Сладко тишината

вечерна облива

моята душа.

 

Тишина чаровна,

сладост и омая —

в моите гърди…

но — под таз лъжовна

тишина — аз зная — буря се таи.

 

Нейде в дълбините

тъмни на сърцето

тъмно чувство зрей.

Също тъй — в вълните

тихи на морето

бурята се крий.