Емил Верхарн
Една вечер

Под свод в печали вкаменен —

от черна кост и от метали —

замлъкват млатове, възпели

съня в нощта изобразен, —

замлъкват млатове, сградили

нощта — от блясък и печал —

сред светлина и сред кристал.

 

Подобно шар от лед изваян,

безкрайно мъртвата луна,

безшумно и без сумрак таен

над чистата й светлина, —

безкрайно мъртвата луна,

по стълбите на Север слиза,

в ковчег от злато, в пищна риза.

 

Кортежът девствен и безбурен

оглежда своя звезден ход

под лъчезарен воден свод,

зад бряг прозрачен и лазурен, —

оглежда своя девствен ход

към гробници в кръг от мъгли,

в параклис пламнал сред факли.

 

Под свод в звезди, с лагунни сенки,

начело с траурни факли,

към гробници в кръг от мъгли

отнасят лунните останки.