Гео Милев
Край

Стъпил Добри…

Не ще умери верното зърно

        на щастието белий гълъб

 

: без прелест мрамора сияй:

: обезплодено е любовното зърно:

: не ще долитне белий гълъб

        над пурпурния стълб

де прикована моята мечта ридай:

 

        едно

        остава в моята ръка

: и ето — в тоя същи миг — сега:

        пистол без бол

        с последен крякък : край!

 

Без вопъл от любов — без тържество от мъст,

        вий заровете ме там, дето падна:

        под вечната сезмосвещена пръст

        — безтрепетна, безропотна и хладна —

        Там, дето падне моята глава

        — безумна от напразни увещания —

        копнежи, жалби и слова —

        сградете

там манастир

                : с напевно стенещи камбани

                и честний кръст

над златни сводове възпален с ярък плам:

                и там

с непрестанна ревност и смирение се вий молете

                за моята душа

— защото може би душата е лъжа —

— защото може би и аз не знам —

 

        Там, дето в гробната земя

                — без сила —

        лежи сърцето ми разкрило

        разкъсана от смърт уста —

                — сградете там чешма:

 

        о кротко мляко на кърмачката земя

        — безчуствена вода —

                сама

        на моето сърце кръвта,

        на мойта кръв безумния порой

        развързан

                — и —

                как ведро ще замръзне

        в пустиний зной

на изпепелените от горка страст души

        всяка

        бистра и безстрастна

                капка:

 

        о кротък бисер на покой,

на примирение безчуствен алабастър.