Гео Милев
В този час на вечерни измами…

Ich liebe die hektischen, schlanken

Narzissen mit blutrotem Mund…

Felix Doermann

В този час на вечерни измами

мълча и печално предричам

предсещам, че туй що обичам

е болна надежда в душата ми:

 

Обичам нервозните, болни

нарциси с уста разкървавени —

сред сумрачни стаи, безволни

в самотност и страх изоставени —

 

обичам онез безсърдечни

смарагди — зелени и лунни —

мечти болнострунни, далечни,

пречупени в сънни лагуни —

 

обичам змиите унесени

в див танец — тъй хладни, тъй ярки —

обичам полетата есенни

с петна многоцветни и жарки —

 

и тези жени меланхолни,

с лица изморени и бледи

— обичам усмивките болни,

смеха им над скучни поети —

 

обичам горящите здания

— сред ужас, и вечер, и буря —

и техните страшни сияния

на стари канали в лазура —

 

обичам аз всичко, което

е пурпур в кантика печална —

и болно посипва сърцето

с ридаеща пепел кристална:

 

— тъй както ти, странна! гадаеща!

заплиташ с усмихнати взори

душата ми в мрежа ласкаеща

от влюбени тихи умори.