Пол Верлен
В затвор

Небото над покрива вън

        е тъй синьо, тъй мирно;

Дървото над покрива вън

        се люлее неспирно.

 

Тъй нежно камбанният звън

        се разлива в небето.

И птичка ведно с тихий звън

        плаче вън на дървото.

 

О, Боже, животът е там

        тъй небрежно спокоен.

Шумът от града долу там

        тръпне тих и нестроен.

 

— Що сторил си, бледен и сам,

та днес плачеш в нерадост?

Що сторил си, бледен и сам,

ти със своята младост?