Пол Верлен
Гласове

О, глас на Гордост: мощен бик, сякаш от тръба

Звезди от кръв по златна ризница в борба.

Сред жар и плам блуждаеш, в пожари разярени…

Все пак гласът заглъхва — като глас от тръба.

 

Глас на Вражда: подморска камбана, задушена

със снежни преспи. Полъх от мраз! Обезцветен

живота — и той бяга безумен, ужасен

далеч от глухата камбана задушена.

 

Глас на Плътта: див крясък, измъчен, уморен.

Вина се леят. Кътът изглежда тъй блажен.

Очи, възторг! В свирепи парфюми всичко плава

в тях глухо дивий крясък умира уморен.

 

Гласът на Другий: тъмни далечини. Минават

и отминават сватби. Прегради. Прогърмява

великата арена на всички векове

под тръпната цигулка на сватби, що минават.

 

Съблазни, жалби, черни въздишки, викове —

шумът им непрестанно бучи и ни зове

да заглушим в сърце си мълчанията честни —

съблазни, жалби, черни въздишки, викове.

 

Ах, Гласове, умрете, вий смъртни и безвестни,

сентенции, метафори, тиради безполезни,

реториката пищна на грехове без край,

ах, Гласове, умрете, вий смъртни и безвестни!

 

Не сме ний вече тия, що ваший звук ласкай,

умрете в нас, в мечтите ни кротки, що питай

тайнствената сладост на Словото могъщо,

че ваший звук сърцето ни вече не ласкай!

 

Умрете сред гласа бий, в молитва, що разгръща

вълните си пред прага на радост вездесъща,

молитвата, държаща везните на съда —

умрете сред гласа, що в молитва се разгръща,

 

умрете сред ужасния глас на Любовта!