Пол Верлен
Зима

Сред унилий блясък

на простор безкраен

белий сняг незнаен

свети като пясък.

 

Тръпен лъч не пращат

медни небесата.

Сякаш че се ражда

в миг и мре луната.

 

Дъбове старинни

плуват като сиви

облаци в мъгливи

далнини пустинни.

 

Тръпен лъч не пращат

медни небесата.

Сякаш че се ражда

в миг и мре луната.

 

Врани кръвожадни,

и вий, вълци бледни! —

посред вихри ледни

де блуждайте гладни?

 

Сред унилий блясък

на простор безкраен

белий сняг незнаен

свети като пясък.