Гео Милев
Гроб

… там гробо ке си направам,

името ке си напишам

и мойте тежки тегоби!

Залязвам аз в зеления твой поглед —

така без страст и злобно избледнял,

усмивката ти е за мене строг лед

и всяка ласка — тягостен метал;

вода от пепел пия в глътки топли —

без вопли, без покруса, без печал:

о, час за горко бягство ме заклина

далеч към камък, лишей и пустиня.

 

Там моя гроб ме чака в мрак потаен

— ни плачуща върба, ни кипарис —

и в плочата надгробна ще вдълбая

сам свойто име: горка летопис

на любовта ми…

        Сляп виси безкрая.

Мълчи дълбоко там безцветна низ.

Мре кървав месец — сетня четвъртина —

сред камък, лишей, кости и пустиня.