Морис Метерлинк
Зимни желания

Оплаквам устните страдални,

целувка, бледни, не познали,

желанията в скръб заспали

подир беритбите печални.

 

Все този дъжд пред небесата!

Все този сняг по бреговете!

А пред прага на бляновете

ми вълци, легнали в тревата,

 

в душа ми смръкнала съзират,

с очи през миналото впити,

кръвта на агнета, които

отдавна връх леда умират.

 

И само месецът облива

с лъчите свои меланхолни

желанията мои, болни

от глад, сред есента мъглива.