Гео Милев
Август

Твоето леговище е зад спуснатите тъмнопурпурни завеси, о хубав звяр! о сочна, пълнозряла Дева! разнежила свещена голота под розовия полумрак на абажура в потните постелки на своята притома… В сърцето споменът сподавен за онази първа капка кръв, разтворена в предпролетния сняг…

Ти си една, под всички небеса — далеч от смъртните пустини на простора, спокойна пред ужаса на времената.

Ти си една, единствена и вечна: и твоето име е Мария.

Радвай се, пречиста Дево! — пред твоята притома пристъпва Ангелът на Духа, обкичен с белите лилии на благовестието. Той посади в сърцето ти небесното стъбло, из което ще разцъфне цветът на Всемирното Щастие.

Радвай се, пречиста Дево! — ти ще бъдеш майка на духовната свобода!