Шарл Бодлер
Врагът

Кат мрачен ураган ми младостта премина,

от бляскави слънце тук-тамо озарен;

вред гръм и дъжд вилня — и в моята градина

тъй малко румен плод останал е за мен.

 

Ей веч под есента на мислите стоя;

наново трябва пак с мотика и с лопата

да изравня навред аз мократа земя,

де ями като гроб изрила е водата.

 

А кой знай новите цветя, кои мечтая,

ще найдат ли в пръстта тъй мокра, що копая,

таинствения сок, що би им крепкост дал?

 

— О, скръб! На времето е плячка битието,

и мрачний враг, със стръв разкъсващ ми сърцето,

от нашта кръв до днес е крепнал и живял!