Гео Милев
Главата ми…

Голова моя — темный фонарь с перебитыми стеклами.

Саша Чёрный

Главата ми —

        кървав фенер с разтрошени стъкла,

загубен през вятър и дъжд, и мъгла

в полунощни поля.

Аз умирам под кота 506

и възкръсвам в Берлин и Париж.

Няма век, няма час — има Днес!

Над последната пролет ти жадно и страшно пищиш,

о шпага, разкъсала мрежа от кървави капки

сред мрака —

                и в мрака

бог сляп ги

събира и мълком повежда към прежния призрак…

О Сфинкс, с безпощадна гримаса на присмех

— замръзнала, каменна, вечна и зла —

изправен в безкрайния, страшен, всемирен Египет:

пред тъмния просек Едип —

загубен през вятър и дъжд, и мъгла.