Включено в книгата
Оригинално заглавие
La belle dame sans merci, (Обществено достояние)
Превод от английски
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,7 (× 6 гласа)
Сканиране, разпознаване и корекция
NomaD (2009 г.)

Издание:

Западноевропейски поети романтици. Антология

Издателство „Отечество“, 1988

Съставител и автор на бележките: Людмила Стефанова

Редактор: Добринка Савова-Габровска

Художествен редактор: Борис Бранков

Технически редактор: Спас Спасов

Коректор: Снежана Бошнакова


О, що ти липсва, бледен рицар,

де скръбно твоят взор се рей?

Повяхнаха треви и птица

        в леса не пей.

О, що ти липсва, бледен рицар,

така самин, от скръб терзан?

Настана есен, всеки плод е

        в полето сбран.

Бял крин, в роса от страх и треска,

върху челото ти цъфти,

А на страните — бледна роза

        без цвят почти.

 

Далеч една девойка срещнах,

тъй хубава — и само чар,

с коси вълнисти, с лека стъпка,

        очите жар.

Венец от рози аз й сплетох,

в сърцето си сградих й трон;

тя гледаше ме тъй любовно,

        и с нежен стон.

При себе си на коня взех я,

и вече глух бях, за света;

вървях така — вълшебни песни

        ми пейше тя.

Тя сладки корени ми даде,

див мед и манна; с нежен глас

на странен говор тя ми рече: —

        теб любя аз!

 

Тя в свойта пещера ме введе,

и там безумно зарида —

и там безумно аз целувах

        очи, уста.

Там с тихи песни тя приспа ме.

И сън видях — ах, сън проклет!

И тоз последен сън сънувам

        аз навред.

Царе, князе и воини бледни

там видях — страх, лица, омрази;

те викаха ми: в плен си ти у

la belle dame sans merci.

 

Там видях ледни устни в мрака,

очи раззинати без звук —

и аз събудих се — ето

        днес сам съм тук.

 

Затуй сега блуждая бледен,

и в болка погледа тъмней;

увяхнаха треви и птица

        в леса не пей.

Край
Читателите на „La belle dame sans merci“ са прочели и: