Гео Милев
В тържествен ден

Празник тържествен. Такъв един е

сред вековете световни от век.

Царят оттук за черква ще мине:

сбит е народът — човек до човек.

— Туй е „народът“, а царят ще дойде;

със себе си той и велможите води.

 

Стойте вий мирни и чакайте тука —

само недейте се блъска така…

— Стой бе, че видиш ли санким юмрука? —

Хайде отпред пък наблягат сега!

„Чакайте! Мирно! Назад отстъпете!

Царят ще мине, но само търпете!“

 

— Брей, задуших се. — Назад пък не може! —

„Майка му стара! — кой блъска се пак?!“

„Мирно бе, хора!“ — „Ох, господи боже!“

— Чакай бе! де? — я от тоз мерак

ти остави се… — че баня ли искаш,

та в туй варило такъв се натискаш?…

 

Кой ли пък дявол ме тука докара?

Блъскай се, пъшкай — това ти е кяр?…

Ама не бива: ще зяпаме царя —

сякаш не знам какво е то цар.

— Зяпай да зяпаме, байно!… Ще падне

нещо и нам я — неволници гладни…

 

„Идат, момчета! — ура! да живее!“

— Лъжат… Бурията… чуйте: ду-ду!…

— Ей генералите! — Царят къде е?

„Царят!! Ура!“ — За ура се наду

мигом народът и гърло раззина —

но с автомобила царят премина

в миг — и остана урата на „У…“