Пол Верлен
Покаяние

О, Господи, ти ме рани с любов,

и раната ми още все трепери,

о, Господи, ти ме рани с любов.

 

О, Господи, срази ме твоят гняв,

и ето язвата ми още стене,

о, Господи, срази ме твоят гняв.

 

О, Господи, познах вся нищета,

и ето твойта слава ме изпълни,

о, Господи, познах вся нищета.

 

Душа ми в свойто Вино ти облей,

със своя Хляб смеси ми ти живота,

душа ми в свойто Вино ти облей.

 

Вземи ти мойта непроляна кръв,

и мойта плът за мъки недостойна,

вземи ти мойта непроляна кръв;

 

и мойто чело зачервено в срам

под твоите свети кървави нозе,

и мойто чело зачервено в срам;

 

вземи ръце ми, невидели труд,

стори ги жар, стори ги тимиям,

вземи ръце ми, невидели труд;

 

вземи сърце ми, суетно що бий,

обвий го ти с венеца на Голгота,

вземи сърце ми, суетно що бий;

 

вземи нозе ми — скитници без път —

и нека те след твойта милост тръгнат,

вземи нозе ми — скитници без път;

 

вземи гласа ми пуст, лъжовен шум —

той нека бъде глас на покаяние,

вземи гласа ми пуст, лъжовен шум;

 

вземи очите ми — лъчи без цел —

в молитвен плач те нека да угаснат,

вземи очите ми — лъчи без цел.

 

Уви, о, Боже благ и милостив,

дълбоката неблагодарност моя,

уви, о, Боже благ и милостив,

 

о, Боже крепкий, Боже мой святий,

уви! таз черна бездна на греха ми,

о, Боже крепкий, Боже мой святий,

 

о, Боже мой на радост, щастие, мир,

страха ми и невежеството мое,

о, Боже мой на радост, щастие, мир,

 

ти знаеш всичко, знаеш всичко ти,

и знаеш също, че съм гол и беден,

ти знаеш всичко, знаеш всичко ти, —

 

но туй, що имам — давам го на тебе.