Морис Метерлинк
Нощна молитва

Молитвите ми вече спят

под изнемогнали видения

и слушам — страстните копнения,

враждебни сластите кипят.

 

Аз виждам блудните ласкания

на плът в отровни равнини,

горчиви лунни светлини

в скръбта на вечерни мечтания.

 

Аз слушам — слизат в моите зеници

желания с простор зелен —

сам, в жажда без звезди горен,

под небеса на мрака пленници!

 

Аз слушам — бликат в мисълта

пак мойте черни, злобни нежности;

под затъмнените безбрежности

аз виждам призрачни блата!

 

И гина в твойте огорчения!

Смили се, Господи, смили —

пред болния ти отбули

тревата в лунни отражения!

 

О, Господи, спаси ме и —

ти покоси тез злобни плевели!

Луна в надеждата ми трепва ли —

тя е зелена от змии!

 

И в моя взор разтварят раните

си сънища със зли петна.

А в безграничната луна: —

шумът лазурен на фонтаните!