Шарл Бодлер
Жената

Какво таз нощ ще кажеш, душа самотна, бедна!

Какво, сърце, ще кажеш — ти, в есенни петна! —

на нежната, на светлата, на скъпата жена,

под чийто златен поглед разцъфваш в скръб последна?

 

— Със всичката си гордост ний ще й пеем „слава!“

защото тя е нежна и с власт над жалкий ум;

плътта й безтелесна е ангелски парфюм

и нейний взор ни в дреха от светлина огрява.

 

Където и да бъде — в нощта и в самотата

или сред бурний плясък на улицата свята,

тя не върви — танцува подобно пламък лек.

 

Тя казва: „Аз съм Хубост — закон съм над закона!

Любете красотата чрез мене в смъртний век.

Аз Ангел съм Хранител, и Муза, и Мадона!“