Гео Милев
Лоенгрин

Да бъдеш светлият герой

на неизменната усмивка,

понесъл в своята усмивка

зора и злато и покой —

 

без меч и слава в кървав бой

— тенор на щедрата усмивка —

да бъде твоята усмивка

единственият подвиг твой —

 

начало, край, число и брой

да няма твоята усмивка,

да гасне всичко в таз усмивка:

и злост и скръб и страст и зной —

 

неудържимият порой

на дните в твоята усмивка

да вплита Вечната усмивка

и неизменно чист и свой

 

да следваш тихия хобой

на свойто щастие с усмивка —

и то само да е усмивка,

без Как, Какво, Кога и Кой?

 

и да пристъпиш — тих герой —

брега на своята усмивка

— бял — да отвърнеш — и с усмивка:

„Благодаря ти, Лебед мой!“