Гео Милев
Удари третата стража…

        — Удари третата стража!

И аз разкъсах пръстена

                        — о знам!

и мога вече цял да се разкажа.

Аз изнамерих себе си най-сетне!

да —

        аз пред себе си застанах сам

и в огледалото — разядени и бледни —

контурите на моята лъжа!

да —

        виждам: прoeктирани са там

пътеките на моята душа

и всичките ми нерви, всички гънки

на жадния ми мозък…

                                Мойте злоби

и мойте сънища — аз сам през сън ги

разчитам ясно (ах и кой друг — кой би

безследността ми проледил от вън!)

 

На Истината демонът „ГОРКО ТИ!“

ми казва — аз съм вик из тежък сън

и гърчене в пленителните нокти

на някакъв неврастеничен страх —

Но — аз съм съчетан от диви танци;

но — аз съм въплатен в игра и смях

(Човек! за смях над всичко ти призван си)

и моят златен път ме води пак,

и всякога, към златната Валала,

пред чийто праг съдбата начъртала

е моя сладострастен зодиак — -

 

Но — да не смееш да се кажеш „Бяла

е моята! чист — моят знак!

аз съм роден в щастливата Валхала!

аз нямам врагове на тоя бряг.“