Гео Милев
Пътешествие в Китай (Приказно интермецо:)

Неочаквано смехът на Източния Океан разбуди Небесната Империя;

пред нас — сред хризантеми, тържество и изумруди —

застана необхватното, застана златното Сърце на Изтока:

        -Невероятно! —

скръбната жена, която беше с мене, тя

е сянката ми отразена над безбрежната вълна на Океана:

о!

— възторг на утро и затмение на вечер —

тя е последната, и първатаа, и ббледната, и мъртвата и всички:

угасвай! аз не те обичам вече.

 

И ослепен от слънцето, аз може би заспах

и в своя сън видение

        — видях:

застана ти пред мене

        — Единствено — Една! —

Китайската княгиня Линг-Ма-Тзе.

О! истина е страшната лъжа на мойте сънища!

о — истина са пурпурните привидения на моето сърце:

        — Единдствена Една! —

Веригите на радостта ми развържи

и заглуши зловещото бълнуване на мойте лунни устни,

убий зелената, студената, мъртвешката луна

заседнала в сърцето — о кажи!

                и ето:

        Аз съм младенецът Ноча

        със свойте три духа и девет очи

        — разкъсан на части и в миг възроден —

        и понесен към ясната пролет,

        и понесен към пътя на вечния ден —

        под нозете ми в бурен, стремителен полет

        — колелото на Огъня,

        колелото на Вятъра —

Нека ударят веселия гонг!

Нека раздвижат презничните струни!

Защото Злият Бог на Севера заспа — и спи

дълбоко той, до смърт. Защото пламъкът на щастието разтопи

леда на страшния му замък — и крила

над моя страх отпуща той — навежда се да ме целуне —

        Ела!

 

И ослепан от щастие, аз може би заспах

и в своя сън видях видение

        — видях

Божествения Жител на Кристалния Дворец,

и ослепителния блясък на кристала:

— или: не съм ли аз владетелят на тоя блясък? аз кръстен

        в славата на Сладострастния Стрелец? —

Не жаля!

Баща ти, веселият богдихан,

не ще ми съгради такъв дворец:

о изстъпление на блясъка! венчана ти и аз венчан

на Щастието с белия венец —

ела!

мини по леките кристални стъпала:

там чака Чудото — и ти си тя; и аз съм той,когото ти отвеки чака…

Ала: пази се! там пред входа пурпурният дракон

е страж на Чудото. Той спи, но бди — пази се!

Това е драконът на мойта стара скръб

изписан върху герба на Китай

пази се ти — не го буди — не го ласкай! —

От чаканото Чудо ослепен, аз може би заспах

и в своя сън видение

        — видях

— Безкрайните зали на Ведрия Мраз —

разсипана сребриста роса на лунний сърп

— на ясписови флейти сънний глас

и сините сияния на тайни лампиони

— берили, хиацинт, смарагд, сапфир, топаз,

и чисти аметисти, оникс, хризолит, рубин, циркон

— душата шеметна ги гони и лети

в неуловими кръгове от блясък и възторжен стон

— но твоето напрегнато око поглъща всичко, ти

велик, убийствен Диамант!

— ти разтрошаваш блясъка и в неизвестни бездни

запалваш дивото хоро на

безчислени слънца — ти сплиташ ми корона

от пламъци — разкъсваш, разтрошаваш и ломиш с безумните ръце на своя блян —

Кохинур! Кулинан!

— разхвърляш бесни пламъци — кристал, звезди, искри —

безчислени слънца —

        (Княгиньо!)

                — жар, искри —

пояно ослепление — въртение — пожар —

и падане — и звън на изпочупени кристали — -

 

— спасявай се! дворецът ти гори! —