Франсис Пол Уилсън
Отвличане (93)

11

Змията избра да шофира по Атлантик авеню най-вече защото улицата бе широка и голяма. Освен това изглежда бе главната в Атлантик Сити. Бе обикалял по периферните улици цял следобед. Търсеше белия камион, търсеше жена с малко дете. Бе видял много отговарящи на това описание, но никоя от тези жени нямаше червена коса, и никое от децата не приличаше на пакета.

Радиото на джипа бе настроено да приема местна радиостанция, по която в момента течеше новинарската емисия. Не беше сигурен за какво точно се ослушва, но ако нещо интересно бъдеше съобщено, искаше да го чуе.

Вместо това обаче чуваше гласа на преподобния Уиткомб:

— … а как да сме сигурни, че президентът Уинстън наистина е в болница за рутинна проверка? Как да сме сигурни, че не е там, за да се освободи от собствената си зависимост от наркотиците? Може би затова така горещо настоява за легализирането на тази отрова!

Змията се раздразни и го изключи.

Идиот! Не наркотиците вкараха Уинстън в болница! Змията го вкара там! Не е там за детоксикация! Там е заради мен!

Точно в този момент пресичаше Кентъки авеню. Вляво изсвири някаква кола и той погледна натам. На светофара се бавеше камион. Беше същият модел, като този, който търсеше, но за съжаление не беше бял.

Намали скоростта. Беше доста зле боядисан… сякаш набързо и със спрей. Погледна шофьора. Беше брюнетка пънкарка, която прегръщаше малко момче с рижава коса. Не каквото му трябваше.

И тогава брюнетката се обърна, за да нагласи страничното огледало и той видя лицето й.

Попи!

Змията бързо направи обратен завой с джипа, което ядоса останалите шофьори. Но на него не му пукаше. После се стрелна по Кентъки авеню, точно когато светофарът се смени.

Нареди се на три коли зад камиона. После ги намали до две. Напипа пистолета в предния джоб на суитчъра си. Нищо не желаеше повече от това да се изравни с камиона и да го надупчи с всичките шест патрона в него. И ако не беше тази проклета касета, която Попи му бе отмъкнала, щеше да се наслаждава на всяко дърпане на спусъка.

Но се налагаше да отложи това удоволствие. Може би това не беше толкова лошо. Щеше да отложи до момента, когато щеше да може наистина да му се наслади. Очакването щеше да го направи дори по-сладко. Щеше да я замъкне някъде, където да може да я погледне в очите. Щеше да свали бинтовете и да й покаже раните си.

Виж какво ми стори, кучко! Мислеше, че си ме убила, нали? Но Змията не умира лесно. Змията се връща и от мъртвите. Ти обаче няма да можеш.

После щеше да гледа как главата й експлодира.

О, да. Щеше да му хареса. Щеше много да му хареса.

Но първо трябваше да си върне касетата.

Фокусира червения камион отпред, като държеше разстоянието между тях на две коли. Виждаше я чудесно. Само трябваше да е търпелив и да изчака подходящия момент, за да направи удара си.

Забеляза, че регистрационния номер от Мериленд е сменен с такъв от Джърси и се усмихна.

Истинско ново начало, а, Попи? Нова боя на камиона, нов номер, нова коса за теб и детето. Мислиш, че си заблудила всички, нали? Може би си успяла. Всички, но не и мен.