Франсис Пол Уилсън
Отвличане (85)

3

— Искам да говоря с него.

— Какво? — Последва пауза. — Кой е…?

Змията разпозна гласа на Голд, но звучеше странно. Някак напрегнат.

— Да. Аз съм. Ето къде се намирам. — Змията започна да диктува номера на хотелския телефон, но Голд го прекъсна:

— Чакай, чакай. Трябва да си взема химикалка.

Това пък какво беше? Голд винаги държеше златна химикалка Монблан в джоба на ризата си. Докато Змията го чакаше, огледа набързо фоайето на хотела. Рязкото движение на главата му докара нов болезнен спазъм и замайване. Хвана се за телефона, за да запази равновесие. Не искаше някой да си помисли, че е пиян. Щяха да го изхвърлят.

Световъртежът отмина и видя, че никой не го бе забелязал. Бе облякъл широк суитчър с качулка и бе сложил най-големите слънчеви очила, които бе успял да открие. Тази дегизировка покриваше деветдесет процента от превръзките му. Въпреки това се чувстваше така, сякаш носи голям светещ неонов надпис „Вижте ме… Вижте ме…“.

— Добре — каза Голд. — Давай. Продиктувай ми го.

Змията продиктува номера и бе готов за затвори, когато Голд добави:

— Той е… ъ-ъ… леко неразположен в момента, така че може да отнеме малко време, докато ти се обади. Бъде търпелив.

Змията си представи Салинас на дивана, с преливащите слоеве тлъстина.

Набързо отпрати тази мисъл.

— Добре, хубаво. Ще чакам.

— А ти къде беше?

Разговор с Голд — това беше последното нещо, което му трябваше сега.

— Бях зает. Теб какво те засяга?

— Ами звъним ти на пейджъра от няколко дни.

— Така ли? Хмм. Може би трябва да занеса пейджъра си на поправка. Вероятно батерията му е паднала. Не съм го чул да звъни.

— Да, най-добре го дай на поправка. Човекът има да обсъжда с теб много важни въпроси.

— Така ли? Нямам търпение.

Змията натисна релсата на телефона, но го остави до здравото си ухо, докато чакаше Салинас да се обади.

Човекът има да обсъжда с теб много важни въпроси.

На Змията не му хареса това изречение. Дали Салинас знаеше за издънката в къщата?

Опря се на кабинката. Щеше му се Салинас да побърза и да се обади най-накрая. Защо ли нямаха седалки тези телефонни будки… Чувстваше се отпаднал и несигурен. А главоболието направо го убиваше.

Хайде, дебелако! Да приключваме с това!

И тогава телефонът иззвъня. Змията моментално освободи релсата.

— Да.

Беше Салинас:

— Мигел, толкова се радвам да те чуя. Тревожех се за теб.

Нещо в тона му накара Змията да изтръпне. Беше твърде любезен, твърде благоразположен.

— Защо ти е да се тревожиш?

— Не можех да се свържа с теб. Не отговаряше на пейджъра си.

— Както казах на твоя човек, ще трябва да си сменя батерията.

— Моля те, направи го. А сега ми кажи какво става с пакета?

— Пакетът е добре.

— Всичко наред ли е?

Той знае нещо, по дяволите!

— Защо питаш?

— Защото чух някои неща.

— Наистина ли? — Змията се стараеше да поддържа тона си лек, въпреки че стомахът му бе пълен с олово. — Какви например?

— Ами че докторът е говорил с пакета по телефона и някаква жена е обещала да му го върне…

Не!

— … някаква правителствена лаборатория е открила, че палеца, който се предполагаше, че принадлежи на пакета, всъщност е на малко момче, на балсамирано малко момче.

Мамка му!

— Да видим сега… какво друго? А, да, във Фолс Чърч е открит мъртъв мъж, свързан с пакета. Освен това ченгетата са по петите на някакъв мъж, известен като Змията и един, на име Мак. Вероятно двамата са един и същи човек, който е бил сериозно ранен в същата тази къща.

Сега Змията наистина имаше нужда да седне. Целият се тресеше и потеше. Нямаше температура. Но дори да имаше, не би си позволил да седне. Трябваше да се махне оттук.

— Не затваряй, Мигел — продължи Салинас. Гласът му сега звучеше различно. — Не сме приключили разговора си. Освен това, ако се огледаш, съм сигурен, че ще видиш познати лица.

Змията се обърна, този път бавно, и почти остана без въздух, когато видя Лоса да стои само на няколко фута от него. Дясната му ръка беше в джоба.

Сега разбра защо бяха тези разтакавания — Голд търсеше химикалка, Салинас бил „неразположен“ и не можел да се обади веднага. Бяха го задържали, за да имат време да проследят обаждането и да дадат време на Лоса да го открие.

Какъв проклет глупак беше!

Змията преглътна.

— Виждам го. Какво прави тук?

— Дойде да те търси. Сега ще те съпроводи до един склад, който съм взел на лизинг. Там ще се срещнем. И ще проведем един много, много сериозен разговор. Като мъж с мъж. Ще ти се наложи да ми дадеш някои отговори.

Змията отново погледна към Лоса и видя, че не е сам. Имаше някой с него. Змията не познаваше другия мъж, но се познаваше по цвета на кожата и дрехите му, че е колумбиец.

— Да не забравиш за записите — каза той на Салинас. — Нали помниш.

— Помня ги. Те са сред нещата, които ще обсъдим.

Змията знаеше какъв точно разговор имаше предвид Салинас. Вероятно с помощта на куки за месо и шишове за добитък. Салинас щеше да поиска да узнае къде са всички касети. А Змията знаеше, че ще му каже всичко. Щеше да му издаде къде бяха скрити касетите още преди първото изтезание. Само мисълта да прибави още болка към и без това непоносимото мъчение от последните два дни, го караше да се чувства слаб.

Трябваше бързо да измисли нещо. Трябваше веднага да направи нещо, каквото и да е, за да не тръгне с Лоса и приятеля му.

Някаква неясна мисъл се въртеше в главата му, нещо неприятно… като заговориха за записите… и се сети, че… записът… бе изчезнал с якето му…

И тогава му просветна. Толкова силно и внезапно, че му прилоша. Преди си мислеше, че положението се е влошило. Но изведнъж всичко се оказа много по-ужасно отколкото си бе представял.

— Един от записите е в момичето — каза той.

Салинас не отговори веднага.

— Не ти вярвам, Мигел.

— Кълна се, че е истина. Тя ме удари. Взела е якето ми, докато съм бил в безсъзнание. В един от джобовете му има копие на касетата. В нея е.

— Тогава ще се наложи да я намерим.

— Аз ще я намеря. Познавам я от години. Познавам я по-добре от всичките ти хора. Ако някой може да я открие, това съм аз.

Беше вярно само отчасти. Всичко, което знаеше за кучката Попи Мулинър, беше малкото, което му бе казал Поли. А то не беше кой знае какво. Всъщност почти нищо. Но Салинас не знаеше това.

— Не ме будалкай! Лоса ще те доведе… на сигурно място. За твое добро е.

— Виж, човече — продължи да го убеждава Змията, вече почти отчаян. Налагаше се да убеди тази лоена топка. — Аз имам не по-малък интерес от теб да я открия. Тази касета трябваше да бъде прослушана, само ако съм мъртъв. Така че и моят задник се пече! Ако се разбере, ще загазя не по-малко от теб!

Салинас изпусна дълга тирада от псувни на испански. Змията схващаше само отделни думи, но разбираше идеята.

Накрая Салинас изпусна парата и се съгласи да остави Змията на улицата, за да търси Попи. Но настояваше Лоса да го придружи. След още спорове Змията успя да го убеди, че Лоса не само ще го забави, но и ще е по-полезен на Салинас, ако търси отделно.

— Много добре. Търси я сам. Но никакви игрички, като я намериш. Приключи с това и веднага ми се обади.

— Ще ти изпратя главата й.

— Тя е в Атлантик Сити. Днес ще се срещне с доктора, за да му върне пакета. Той е отседнал в Боли Парк Плейс.

Откъде знаеше всичко това? Както винаги Змията остана удивен от информираността и връзките на Салинас.

— Тръгвам. — Лоса и придружителят му продължаваха да чакат. — Но най-добре съобщи решението си на твоя човек, за да знае, че задачата му е променена.

Салинас въздъхна:

— Дай ми го.

Змията вдигна телефона и повика Лоса:

— Ей! Шефът ти иска да говори с теб.

Докато Лоса получаваше нови заповеди, Змията мислено прехвърляше информацията в ума си. Какво знаеше за Атлантик Сити? Почти нищо. Никога не бе ходил там. Хазартът беше за глупаците.

Нямаше значение. Щеше да си размърда задника още днес и да научи това-онова. По един или друг начин щеше да открие тази кучка и детето, да си върне записа и да оправи бъркотията.

След това щеше да изчезне. Щеше да се прости с последната вноска от хонорара си. Искаше да избяга колкото се може по-далече от Карлос Салинас.

Сингапур му звучеше доста добре точно сега.

След Атлантик Сити.